Посабина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м r2.7.3) (Робот Добавяне: kk:Посабина (Тырговище облысы)
Ред 84: Ред 84:
[[Категория: Села в Област Търговище]]
[[Категория: Села в Област Търговище]]


[[kk:Посабина (Тырговище облысы)]]
[[ru:Посабина]]
[[ru:Посабина]]

Версия от 19:24, 28 септември 2012

Посабина
Сградата на читалището
Сградата на читалището
Общи данни
Население201 души[1] (15 март 2024 г.)
6,99 души/km²
Землище28,78 km²
Надм. височина367 m
Пощ. код7853
Тел. код060373
МПС кодТ
ЕКАТТЕ57875
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Посабина в Общомедия

Посабина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

География

Селото се намира на 10 км западно от град Попово, на висок хълм, на около 430 м надморска височина. Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата Паламарца, Медовина, Славяново, Горица, Асеново, Водица и Ковачевец.

Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.

История

Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания — Пусубина, Пособина, Посъбина, Костабина, (Косабино — в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население — местно и преселници от близки села и от Балкана. През 1622 год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в кааза Херазград (Разград), вилает Провадия.

Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре. През него минавал главен път от Велико Търново за Шумен, но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път — на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци.

Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.

През 1877 год. в селото имало 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи. Стари предания от селото разказват за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести.

За пръв път руски войски наближават селото около Петровден на 1877 год. Заедно с тях българското население напуска селото, което било опожарено няколко дена по-късно. На 28 ноември 1877 год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.

Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители — преселници от селата Водица, Глогинка, Лозен и от Горнооряховско, Великотърновско (Бойчовци и др.) и Габровско (Банковци и др.).

Почти всички турци се изселили в Турция и през 1898 год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.

Първото светско училище в селото било построено през 1877 год., а църковният храм бил издигнат през 1886 год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети Иван Рилски. Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара джамия, към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище (медресе).

Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.

Днес в селото живеят заедно българи и турци с основен поминък земеделие и животновъдство.

Религии

Обществени институции

  • Кметство;
  • Поща;
  • Народно читалище „Самообразование“;
  • Църковно настоятелство;

Културни и природни забележителности

Железният паметник
  • Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от неолита, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
  • Църковният храм „Св. Иван Рилски“, построен във възрожденски стил през 1886 год. Иконите са създадени от късни тревненски зографи и имат датирани надписи от 1885 год. През 2007 год. църквата е основно ремонтирана;
  • Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28 ноември 1877 год.;
  • Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28 ноември 1877 год.;

Редовни събития

Личности

  • Иван Ганев Камбуров (1934) – инженер, енергетик, общественик, с големи заслуги в проектирането на много ТЕЦ-ове в България; с големи заслуги за подменянето на ел. мрежата в селото; носител на Народен орден на труда;
  • Иван Колев Сламаров — „Гемето“ (1914-1996);
  • Димитър Иванов Димитров (1905-1955) – инженер, енергетик, общественик, завършва образование в Тулуза, с големи заслуги за електрифицирането на България; пръв директор на “Електроснабдяване” - София;
  • Цоню Христов Цонев „Лютиера“ (1927);

Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово — градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4).

Други

Външни препратки