Жеко Димитров

| име = Жеко Димитров

| портрет =

Jheko Dimitrov 01

| портрет-описание = | px = | описание = | наставка = | роден-дата = 14.11.1886 | роден-място = България, Хасково | убит-дата = [[]]1925г[[]] | починал-място = 1925 г.,София }}Биография

Add caption here

Add caption here

Ранни години

Жеко Димитров Джунджулов е роден на 14.11.1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател Максим Горки.

През 1903 година баща му- Димитър, умира. Това принуждава вторият син на Димитър и Мария- Иван- да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат- Захари- да завърши своето образование.

През 1904 г.Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двайсет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел- Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз (ОРСС, като със задачата се заемат Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите стачки през 1906 на тютюнорабтниците, като Жеко работи в тютюневата фабрика. През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени. В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.

Начело на профсъюза в Хасково

През 1911 г. 25 годишният Жеко Димитров застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат на Хасковската организация на ХVІІІ конгрес на партията в Пловдив, като също е делегат и на ХІХ конгрес.

Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо, като Жеко е редактор на вестник "Фабричен работник", който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на Работнически вестник, като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.

Голямата транспортна стачка

Първата голяма стачка и изпитатие пред Жеко Димитров е през 1914 г.- на 17 май в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко съвсем скоро е избран за секретар на ОРСС. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.

1919 г. също е изпитание за Жеко Димитров. Тогава той организира Транспортна стачка, която продължава 55 дни. След стачката са уволнени над 2000 работници, като Жеко Димитров полага грижи за тях, за намиране на нова работа и за техните семейства.

В тези години върху Жеко Димитров се струпват много задачи и той е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз- той е секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация "Освобождение" и член на няколко комисии.

Ръководител на Синдикалния съюз

През 1921 г. се провежда ХІІІ конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот Жеко Димитров е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:

"-Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш"

През 1922 г. Жеко Димитров е делегат на конгреса на ОРСС на Профинтерна в СССР. Там той се среща с Владимир Ленин .

Септемврийското въстание 1923 г.

През 1923 г. Жеко Димитров е крайно резервиран към подготовката на Септемврийско въстание, но се подчинява на решението на партията. Жеко Димитров е арестуван на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен.

Последни години

След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работи трескаво, както личи от тази записка от 28.06.1924 г, в която той призовава:

"време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност"

Към края на същата 1924 г. много от организациите на ОРСС по цялата страна за възстановени.

" Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!"

През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен Атентат в църквата „Света Неделя“. По това време Жеко Димитров е бил извън София, негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.

Равносметка на един живот и дейност

Загубата на Жеко Димитров за ОРСС означава край на неговата дейност и след ареста на Жеко синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на Георги Кирков (социалист) за стачната борба.

Източници

• Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров (биографичен очерк), София, 1962 г.
• Ангел Георгиев- Жеко Димитров- жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, София, 1971 г.
• Николай Христозов- По дирята на безследно изчезналите, София, 1984 г.