Бадама: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:21, 11 октомври 2012

Шаблон:Селище в РГ инфо Бадама наричана и Бадoма^[1] (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара^[2] в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата слад Дедеагач в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина. Тя е на около 8 км северно от Дедеагач.

Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. ^[3]. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.

В 1903 г. районния войвода от ВМОРО Таньо Николов планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир Гюмюрджинско и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.^[4]

През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.

В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска" чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между Фере и Бадома.

Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села Еникьой (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.

Източници

↑ Бадома на Wikimaps
↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.
↑ Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
↑ Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986

Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.

[1] Бадома на Wikimaps

[2] Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.

[3] Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295

[4] Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 20: / Ред 20: @@
 Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
-В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците [[Кел Петко Янакиев]] от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm  Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>
+В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm  Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>
 През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.