Бадама: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 31: Ред 31:
<references/>
<references/>
* Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.
* Географски и статистически Атласъ на Царство България и на свҌта за нуждите на м-во на просвещението и м-во на войната, С 1934.
*[http://alepakos.blogspot.com/2008_11_01_archive.html Снимка на гара Бадама (Potamos) запустяла при гръцкото управление]
*[http://www.google.bg/imgres?hl=bg&biw=1004&bih=598&tbm=isch&tbnid=-pjtyv8cZKWN6M:&imgrefurl=http://alepakos.blogspot.com/2008_11_01_archive.html&docid=KHG5D7V9pRmAGM&imgurl=http://2.bp.blogspot.com/_K6qHw_TpNrY/TOJAaPiRR5I/AAAAAAAABcw/FBMSMSXNuao/s400/photo_3.jpg&w=400&h=276&ei=dDZ3UITPEcTUsga384HwCA&zoom=1&iact=rc&dur=56&sig=107917149923333213804&page=1&tbnh=139&tbnw=197&start=0&ndsp=12&ved=1t:429,r:0,s:0,i:63&tx=114&ty=43 Снимка на гара Бадама (Potamos) запустяла при гръцкото управление]


[[Категория:Села в дем Дедеагач]] [[Категория:Исторически села в дем Дедеагач]][[Категория:Западна Тракия]]
[[Категория:Села в дем Дедеагач]] [[Категория:Исторически села в дем Дедеагач]][[Категория:Западна Тракия]]

Версия от 21:22, 11 октомври 2012

Шаблон:Селище в РГ инфо Бадама наричана и Бадoма[1] (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара[2] в Беломорска Тракия на стратегическата в миналото железопътна линия Солун - Одрин - Цариград, първата слад Дедеагач в посока Солун, при пъpвия тунел в планината Овчарица, преди Кърка и Гюмюрджина. Тя е на около 8 км северно от Дедеагач.

Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. [3]. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.

В 1903 г. районния войвода от ВМОРО Таньо Николов планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците Кел Петко Янакиев от село Манастир Гюмюрджинско и Митрю Карабелята от Дервент, Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.[4]

През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.

В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска" чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между Фере и Бадома.

Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села Еникьой (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.

Източници

  1. Бадома на Wikimaps
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.
  3. Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295
  4. Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986