Ксеркс I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22: Ред 22:


Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервта на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.
Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервта на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.

{{Шаблон:Царе на Мидия и Ахемениди}}


[[Категория:Монарси на Персия]]
[[Категория:Монарси на Персия]]

Версия от 12:13, 14 октомври 2012

Ксеркс I
персийски цар

Роден
Починал
465 пр.н.е. (на 54 год.)
Персия (убийство)
ПогребанИран

РелигияЗороастризъм
Семейство
РодАхемениди
БащаДарий I
МайкаАтоса
ДецаАртаксеркс I
Ксеркс I в Общомедия

Ксеркс I (персийски: خشایارشا, Khshayarshā, староперсийски: Xšayârša, "героичен цар", или "герой сред царете") е персийски цар от династията на Ахеменидите, царувал в периода 485 -465 пр.н.е..

Син е на Дарий I и Атоса, дъщеря на Кир Велики. Той е най известен като предводител на големия поход на персийската войска във война с Гърция.

Отначало Ксеркс е ангажиран с потушаване на въстанията в Египет 484 пр.н.е. и Вавилон 484 и 482-1 пр.н.е. След това той насочва усилията си към подготовката на нов голям поход, който да заличи провала на баща му Дарий I в предишната война срещу гърците.

Гръко-Персийската война

Огромната армия на персийския цар възлизала на над 3 милиона души според Херодот. Според изследователите численост от 300 до 500 хил. души изглежда по-реална.

Първото сражение е в подножието на теснината Термопили. Там персийската армия се сблъсква с няколкостотин спартанци и аркадци, предвождани от спартанския цар Леонид I. Спартанците удържат за известно време т. нар. "Горещи порти". Предател от гърците издал на персите, че има една овчарска пътека по която могат да атакуват в гръб. Цар Леонид вижда че битката е изгубена и изпраща повечето от войниците си у дома. Той останал да се бие с 300 спартанци. Но тъй като са по-многобройни персите успяват да надделеят над малката гръцка армия и продъжават своята експанзия в Гърция. Тази експанзия достига своя край при заветната битка при Платея. Там персийската армия се изправя пред обединената армия на двата най-силни гръцки полиса - Атина и Спарта, предвождана от Милтиад. Там армията на Ксеркс I бива разгромена от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия.

Благодарение на гръцката пропаганда се налага мнението за Ксеркс като жесток вманиачен тиранин и самовеличаещ се мегаломан, неспособен във военното дело. През последната част от управлението си Ксеркс е апатичен и бездеен владетел, подвластен на дворцовите интриги. През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервта на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.