Харалд Хардрада: Разлика между версии
м r2.7.2) (Робот Добавяне: tr:III. Harald |
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: sh:Harald Hardrada |
||
Ред 61: | Ред 61: | ||
[[ro:Harald al III-lea al Norvegiei]] |
[[ro:Harald al III-lea al Norvegiei]] |
||
[[ru:Харальд III Суровый]] |
[[ru:Харальд III Суровый]] |
||
[[sh:Harald Hardrada]] |
|||
[[simple:Harald III of Norway]] |
[[simple:Harald III of Norway]] |
||
[[sk:Harald III. (Nórsko)]] |
[[sk:Harald III. (Nórsko)]] |
Версия от 19:09, 14 октомври 2012
Харалд III Harald III Hardråde | |
крал на Норвегия | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Тронхейм, Норвегия |
Религия | християнство |
Работил във | Варяжка тагма (1033 – 1042) |
Семейство | |
Братя/сестри | Олаф II |
Съпруга | Елисавета Ярославна (1045 – 25 септември 1066) |
Деца | Магнус II Олаф III |
Харалд III в Общомедия |
Харалд III Сигурдсон, наричан и Харалд Хардроде (на норвежки Harald III или Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.
Биография
Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II, син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри.
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия, както и в потушаването на бунта на Петър Делян в България. В началото на 40-те години Харалд се връща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.
През 1045 Харалд Сигурдсон се връща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.
През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.
Харалд III е наследен от синовете си Магнус II и Улаф III.
Източници
- Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
- Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
- Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I | → | крал на Норвегия (1046 – 1066) | → | Магнус II Олаф III |