Евпраксия Всеволодовна: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: cs:Adéla Kyjevská |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[be:Еўпраксія-Адэльгейда]] |
[[be:Еўпраксія-Адэльгейда]] |
||
[[cs:Adéla Kyjevská]] |
|||
[[de:Adelheid von Kiew]] |
[[de:Adelheid von Kiew]] |
||
[[en:Eupraxia of Kiev]] |
[[en:Eupraxia of Kiev]] |
Версия от 14:00, 15 октомври 2012
Евпраксия-Аделхайд | |
свещено-римска императрица | |
Лични данни | |
---|---|
Родена | 1071 г. Киевска Рус |
Починала | 20 юли 1109 г. Киевска Рус |
Семейство | |
Брак | Хайнрих IV |
Династия | Рюриковичи |
Баща | Всеволод I |
Майка | Анна |
Евпраксия-Аделхайд в Общомедия |
Евпраксия или Аделхайд (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-la) е киевска княгиня и императрица на Свещената Римска империя като втора съпруга на император Хайнрих IV.
Евпраксия е дъщеря на киевския княз Всеволод I и на втората му съпруга полабската княгиня Анна.
Първоначално Евпраксия е омъжена за Хайнрих Дългия, маркграф на Горна Саксония. През 1086 г. тя приема католицизма и германското име Аделхайд. През 1087 г. Хайнрих Дългия умира, а Евпраксия постъпва в манастир в Квелинбург, където среща бъдещия император Хайнрих IV, тогава още саксонски крал. Хайнрих е силно впечатлен от красотата на Евспраксия, чиято първата съпруга умира през декември 1087 г. Двамата се женят в Кьолн през април 1089 г.
Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв тези "обред" Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа Урбан II и борбата им за правото на инвеститура.
По време на кампанията си във Италия Хайнрих IV взема със себе си и Евпраксия и я държи изолирана във Верона. През 1093 г. тя успява да избяга в Каноса, където е приета от Матилда Тосканска, отявлен враг на Хайнрих IV. В Каноса Евпраксия се среща и с папа Урбан II и по негова молба прави публични показания пред съвета в Пиаченца. Там тя обвинява съпруга си, че я държал затворена насила, че я принуждавал да взема участие в сатанинските му оргии и че той лично отслужвал черна меса върху голото ѝ тяло.
След това Евпраксия се утановява в Унгария, където живее до 1099 г., когато се завръща в Киев. След смъртта на Хайнрих IV през 1106 г. Евпраксия се замонашва. Умира като монахиня на 20 юли 1109 г.
Източници
- George Vernadsky, Kievan Russia (New Haven: Yale University Press, 1976).
- Christian Raffensperger. Evpraksia Vsevolodovna between East and West. Russian History/Histoire Russe 30:1–2 [2003], pp. 23–3.