Васил Бойдев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 43: Ред 43:
{{пост списък|Началник на Военното училище|42}}
{{пост списък|Началник на Военното училище|42}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
{{Командири на въздухоплаването до 1944 година}}

{{СОРТКАТ:Бойдев, Васил}}
{{СОРТКАТ:Бойдев, Васил}}
[[Категория:Български генерали]]
[[Категория:Български генерали]]

Версия от 11:44, 16 октомври 2012

Васил Бойдев
български военен деец

Роден
Починал

Учил вНационален военен университет

Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография

Роден е на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1900 година завършва Католическия пансион в Пловдив, а на следващата година и Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк. От 1923 е в седми конен полк. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на трета пехотна балканска дивизия. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на Десета пехотна беломорска дивизия. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк[1]. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.

От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса[2]. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас.

Офицерски звания

  • 2 август 1912 - Подпоручик
  • 2 август 1914 - Поручик
  • 14 октомври 1917 - Ротмистър
  • 27 ноември 1923 - Майор
  • 5 декември 1927 - Подполковник
  • 18 юли 1934 - Полковник
  • 1 януари 1940 - Генерал-майор
  • 1 януари 1943 - Генерал-лейтенант


Трудове

  • „История на Първата световна война“
  • „Конница и авиация“
  • „Тактика на конницата“
  • „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство)
  • „История на Девети пехотен полк“
  • „От юнкер до генерал“ (ръкопис)
  • "От поручик до генерал. Спомени". Военно издателство,С., 2012.

Бележки

  1. Биография на сайта Бойна слава
  2. Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.