Римска Гърция: Разлика между версии
м Робот Добавяне: zh:希腊的罗马时期 |
м r2.7.3) (Робот Промяна: pt:Grécia romana |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
[[nl:Romeins Griekenland]] |
[[nl:Romeins Griekenland]] |
||
[[no:Hellas under Roma]] |
[[no:Hellas under Roma]] |
||
[[pt:Grécia |
[[pt:Grécia romana]] |
||
[[ru:Римская Греция]] |
[[ru:Римская Греция]] |
||
[[sh:Rimska Grčka]] |
[[sh:Rimska Grčka]] |
Версия от 05:04, 18 октомври 2012
История на Гърция |
---|
Праистория (до IV/III хил. пр. Хр.) |
|
Бронзова епоха (IV/III – ΙΙ хил. пр. Хр.) |
Древна Гърция (XI – I в. пр. Хр.) |
|
Гърция в Римската империя |
|
Средновековие и Ново време (330 – 1832) |
|
Съвременна Гърция |
|
Тематични статии |
Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.
Римска провинция
Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.
Имперски период
Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.
Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.
Християнски период
Налагането на християнството в Гърция като цяло не среща съпротива за разлика от други части на империята. Като цяло Гърция е малко облагодетелствана от реформите на Диоклециан и Константин Велики, но новата имперска столица Константинопол е по-скоро символ на елинизма отколкото на Стария Рим. Решителните действия в посока окончателното налагане на новата християнска религия от император Юстиниан (527-565) слагат края на древногръцките философски школи, на за сметка на това възниква средновековната схоластика. Според знаменития съвременен исторически триумвират (Робърт Грейвс, Арнолд Тойнби и Георгий Острогорски), управлението на Юстиниан Велики е онзи исторически кръстопът който синетзира античното триединство (по примера на Света Троица) между античната древногръцка култура, римската държавна традиция и най-вече римско право и източната маздеистка мистика и религия, трасирайки пътя на цивилизационното развитие на Европа и в по-малка степен Близкия Изток и Северна Африка към средновековието.
Освещавайки Света София, като център на света, след победата си на Хиподрума над въстаниците, и въвеждайки корпус юрис цивилис, Юстиниан Велики изрича сакралната реплика - Соломоне, аз те надминах!
Източници
- за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890—1907).