Кутмичевица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:37, 18 октомври 2012

България - Деволски комитaт - 9 и 10 век

България - Деволско при Калоян, Борил и Иван Асен

Кутмичевица е историческа българска област, заемаща територията приблизително на днешна Южна Албания. Името идва от старобългарски и означава Малка (Кутрова) Земя.^{[източник?]}

Граници и география

В Кутмичевица са планините Морава, Галичица - Суха гора, Грамош, Ябланица, Мокренска, Немерчка, Гриба с най-висок връх Кендревица, Островица, Томор (дн. Томори), Голо бърдо, езерата Звирина, Охридско, Мало и Голямо Преспанско, a също крепостите и селищата Белград (дн. Берат), Девол (дн. с. Звезда), Горица/Корица (дн. Корча), Дринопол (дн. Гирокастро), Тепелена , Моско поле (дн.Воскопой/Воскопоя), Нови град (дн. Елбасан), Гавиница (дн. Глава или Балши), Дреново или Главиница (дн. Балши), Люшня, Делвино (дн. Делвине), Блаце, Тран (дн. Трен), Зарадище, Черник, Пороища, Коница (от гръцката страна на границата), Ерсека, Продан, Борово, Борово, Рахово/Раково дн. Ракова/Рехова,Кучова, Рогозина, Малики, Билища, Полични, Вишеград (дн. Божиград), Беловода, Чоровода, Селеница, Лесковик (дн. Лесковику), Старово, Поградец, Леска, Цере, Пустец, Зърновско, Шулин, Глобочени, Долна Горица, Горна Горица и Туминец (Безмище), Бобощица, Дреновяне, Билища, Връбник и т.н.

История

Областта е тясно свързана с българската история, и тези земи имат висок принос в създаването и разпространението на българската писменост, старобългарски език и култура. В Белград (дн. Берат) тук са запазени мощите на българските просветители, ученици на Кирил и Методий - Свети Горазд и Свети Ангеларий.

Територията на областта е присъединена през 842 година към първата българска държава от кан Пресиян.

Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на държавата от войските на Василий II през 1018 година. Последният български цар на Първото българско царство Пресиян II (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук — от планината Томорица отстоява независимостта на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.

Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през 1040 и 1072 години — водени от Петър Делян и Георги Войтех. През 1203 година областта е върната в пределите на втората българска държава от Калоян. След царуването на Иван Асен II Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините 1262 - 1277 от управлението на Константин Тих, е в границите на Търновското царство. Впоследствие, и след въстанието на Ивайло, е в границите на Византия, докато Стефан Душан не присъединява Кутмичевица към основаното от него Душаново царство. След разпада на царството през 1371 година, предшествано от загубата в Чирменската битка, Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар Иван Александър - Иванина Комнина и дъщеря ѝ от Балша II - Ружа.

С образуването на независима албанска държава след края на Първата световна война, територията на областта е включена в състава на Албания заедно със Северен Епир.

Значение

На територията на Кутмичевица е образувана Дебричко — Величката епархия на БПЦ, чийто първи епископ по волята на Борис I в годините от 886 до 893, е Климент Охридски.

Бележки

Вижте също

Външни препратки

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 [[Файл:Devolskikomitat.jpg|thumb|250px|България - [[Девол]]ски комитaт - 9 и 10 век]]
 [[Файл:Kalojanborildevol.jpg|thumb|250px|България - [[Девол]]ско при [[Калоян]], [[Борил]] и [[Иван Асен]]]]
-'''Кутмичевица''' е [[историческа област|историческа]] българска [[област]], заемаща [[територия]]та приблизително  на днешна Южна [[Албания]]. Името идва от старобългарски и означава Малка (Кутрова) Земя. Там все още живеят немалко българи {{източник|}}.
+'''Кутмичевица''' е [[историческа област|историческа]] българска [[област]], заемаща [[територия]]та приблизително  на днешна Южна [[Албания]]. {{факт|Името идва от старобългарски и означава Малка (Кутрова) Земя.}}
 == Граници и география ==
-Границите на областта се ограничават на север от [[река]] [[Шкумби]] и хребета [[Черменика]] (приемани също така за [[граница]] между [[Северна Албания|Северна]] и [[Южна Албания]], както и между [[геги]] и [[тоски]]), на североизток и изток от [[Македония (област)|Македония]] се отграничава посредством [[Охридско езеро|Охридско]]то и [[Преспанско езеро]], на югоизток и юг граничи с исторически [[Епир]], а на запад се ограничава [[равнина|равнини]]те по днешното [[Адриатика|адриатическо]] албанско [[крайбрежие]], известни като [[Музакия]] или ''Саврово поле'' - виж [[епархии на Охридската архиепископия]]. <ref>{{cite book |last= колектив |first= от автори |authorlink= от автори колектив |title= Българите-атлас |year= 2001 |publisher= ИК ТанНакРа, София, ISBN 954-9942-19-8}}</ref>{{източник|}}
-Районът от областта разположен между реките [[Девол (река)|Девол]] и [[Осъм (Албания)|Осъм]] е известен през средновековието като ''Междуречие''. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>{{източник|}}
 В Кутмичевица са планините  [[Морава]], [[Галичица]] - [[Суха гора (Преспа)|Суха гора]], [[Грамос|Грамош]], [[Ябланица]], [[Мокра|Мокренска]], [[Немерчка]], [[Гриба]] с най-висок връх [[Кендревица]], [[Островица (Албания)|Островица]], [[Томор]] (дн. Томори), [[Голо бърдо (Албания)|Голо бърдо]], езерата [[Звирина]], [[Охридско езеро|Охридско]], [[Малко Преспанско езеро|Мало]] и [[Преспанско езеро|Голямо Преспанско]], a също крепостите и селищата [[Берат|Белград]] (дн. Берат), [[Девол]] (дн. с. Звезда), [[Корча|Горица/Корица]] (дн. Корча), [[Гирокастро|Дринопол]] (дн. Гирокастро), [[Тепелена]] , [[Воскопоя|Моско поле]] (дн.Воскопой/Воскопоя), [[Елбасан|Нови град]] (дн. Елбасан), [[Глава|Гавиница]]  (дн. Глава или Балши), [[Балши|Дреново или Главиница]] (дн. Балши), [[Люшня]], [[Делвина|Делвино]] (дн. Делвине), [[Блаце]], [[Трен|Тран]] (дн. Трен), [[Зарадище]], [[Черник]], [[Пороища]], [[Коница]] (от гръцката страна на границата), [[Ерсека]], [[Продан (Окръг Колония)|Продан]], [[Борова|Борово]], [[Борова|Борово]], [[Рехова (Окръг Колония)|Рахово/Раково]] дн. Ракова/Рехова,[[Кучова]], [[Рогозина]], [[Малики]], [[Билища]], [[Полични]], [[Божиград|Вишеград]] (дн. Божиград), [[Беловода]], [[Чоровода]], [[Селеница]], [[Лесковику|Лесковик]] (дн. Лесковику), [[Старово]], [[Поградец]], [[Леска (Мала Преспа)|Леска]], [[Цере]], [[Пустец]], [[Зърновско]], [[Шулин]], [[Глобочени]], [[Долна Горица]], [[Горна Горица]] и [[Туминец]] (Безмище), [[Бобощица]], [[Дреново (Окръг Корча)|Дреновяне]], [[Билища]], [[Връбник]] и т.н.
@@ Ред 16: / Ред 12: @@
 Областта е тясно свързана с [[История на България|българската история]], и тези земи имат висок принос в създаването и разпространението на [[българи|българска]]та [[писменост]], [[старобългарски език]] и [[култура]]. В [[Берат|Белград]] (дн. Берат) тук са запазени мощите на българските просветители, ученици на [[Кирил и Методий]] - [[Горазд|Свети Горазд]] и [[Ангеларий|Свети Ангеларий]].
-Областта е населена още от [[6 век]] от [[славяни]] от българската група и [[древни българи]] на [[Кубер]] (известни като ''куберови българи''), настанили се по тези земи идвайки тук от [[Панония]].{{източник|}} Територията на областта е присъединена през [[842]] година към [[Първа българска държава|първата българска държава]] от [[кан]] [[Пресиян]].
+Територията на областта е присъединена през [[842]] година към [[Първа българска държава|първата българска държава]] от [[кан]] [[Пресиян]].
 Кутмичевица остава в границите на България до окончателното завоюване на [[държава]]та от войските на [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] през [[1018]] година. Последният български [[цар]] на Първото българско царство [[Пресиян II]] (кръстен на владетеля присъединил тези земи към българската държава) именно оттук&nbsp;— от [[планина]]та [[Томор]]ица отстоява [[независимост]]та на България, осъществявайки отчаян отпор срещу византийските завоеватели.
-Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години&nbsp;— водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря и&#768; от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]]. След [[битка при Балши|битката при Балши]], Кутмичевица изпада във [[васал]]на зависимост от [[Османска империя|османците]], а през [[1417]] година е окончателно завладяна и присъединена към Османската империя. <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>{{източник|}}
+Населението от областта взема участие в българските въстания срещу византийското владичество през [[1040]] и [[1072]] години&nbsp;— водени от [[Петър Делян]] и [[Георги Войтех]]. През [[1203]] година областта е върната в пределите на [[Втора българска държава|втората българска държава]] от [[Калоян]]. След царуването на [[Иван Асен II]] Кутмичевица споделя историческата съдба на съседна Македония, като вероятно в годините [[1262]] - [[1277]] от управлението на [[Константин Тих]], е в границите на [[Търновско царство|Търновското царство]]. Впоследствие, и след [[въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]], е в границите на [[Византия]], докато [[Стефан Душан]] не присъединява Кутмичевица към основаното от него [[Душаново царство]]. След разпада на царството през [[1371]] година, предшествано от загубата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]], Кутмичевица се управлява от наследниците на брата на цар [[Иван Александър]] - [[Иванина Комнина]] и дъщеря и&#768; от [[Балша II]] - [[Ружица Балшич|Ружа]].
 С образуването на независима албанска държава след края на [[Първа световна война|Първата световна война]], територията на областта е включена в състава на [[Албания]] заедно със [[Северен Епир]].
 == Значение ==
-Областта в нейната българска история оказва огромно влияние за формирането, утвърждаването и развитието на старобългарския език и култура.{{източник|}} На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко&nbsp;— Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].
+На територията на Кутмичевица е образувана ''Дебричко&nbsp;— Величката епархия'' на [[БПЦ]], чийто първи [[епископ]] по волята на [[Борис I]] в годините от [[886]] до [[893]], е [[Климент Охридски]].
 == Бележки ==