Велико московско княжество: Разлика между версии
Image |
Denis BGRUS (беседа | приноси) |
||
Ред 97: | Ред 97: | ||
==История== |
==История== |
||
[[Файл:Muscovy 1300-1462.png|thumb|left| |
[[Файл:Muscovy 1300-1462.png|thumb|left|150px|Издигането на Московското княжество.]] |
||
Първият княз на Моска е синът на [[Всеволод III]] - Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-Суздалското княжесто]]. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от [[Владимир Холобрит]], но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 [[Александър Невски]] завещава Москва на синът си [[Даниил Московски]]. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира [[Тверско въстание]], в което Москва участва на страната на [[Златна орда|златнана орда]]. Земите на Твер са поделени между княз [[Иван I]] и [[Александър Суздалский]]. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 [[Дмитрий Донски]] престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу [[Волжка България]], който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московският княз. |
Първият княз на Моска е синът на [[Всеволод III]] - Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-Суздалското княжесто]]. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от [[Владимир Холобрит]], но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 [[Александър Невски]] завещава Москва на синът си [[Даниил Московски]]. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира [[Тверско въстание]], в което Москва участва на страната на [[Златна орда|златнана орда]]. Земите на Твер са поделени между княз [[Иван I]] и [[Александър Суздалский]]. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 [[Дмитрий Донски]] престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу [[Волжка България]], който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московският княз. |
||
През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават [[Златна орда|златната орда]] в битка край [[Рязан]]. Същата година се провежда [[Куликовска битка|куликовската битка]], в която князът разгромява армията на [[Мамай]]. |
През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават [[Златна орда|златната орда]] в битка край [[Рязан]]. Същата година се провежда [[Куликовска битка|куликовската битка]], в която князът разгромява армията на [[Мамай]]. |
||
Две години по-късно хан [[Тохтамиш]] опожарява [[Москва]], но войската на ордата бива разбита от армията на [[Владимир Храбри]]. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-Суздалското княжество]]. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз [[Василий I]] - Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 [[Иван III Велики]] започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли. |
Две години по-късно хан [[Тохтамиш]] опожарява [[Москва]], но войската на ордата бива разбита от армията на [[Владимир Храбри]]. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-Суздалското княжество]]. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз [[Василий I]] - Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 [[Иван III Велики]] започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли. |
||
[[File:Присоединение Великого Новгорода. Высылка в Москву знатных и именитых новгородцев..jpg|thumb|130px|Присъединяването на Новгород към Москва. Картина от [[Алексей Кившенко]].]] |
|||
През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река [[Урга]]. |
През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река [[Урга]]. |
||
След това [[Велико Литовско княжество|Литовското]] и [[Казанско ханство|Казанското]] ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят [[Смоленск]] и течението на р. [[Днепър]] за владение на Москва. По времето на [[Василий III]] са завладяни Псковската република и [[Рязан]]. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се разда първородният син на Василий - [[Иван IV]]. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му [[Елена Глинская]] е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на [[Руско царство|Руското царство]]. |
След това [[Велико Литовско княжество|Литовското]] и [[Казанско ханство|Казанското]] ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят [[Смоленск]] и течението на р. [[Днепър]] за владение на Москва. По времето на [[Василий III]] са завладяни Псковската република и [[Рязан]]. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се разда първородният син на Василий - [[Иван IV]]. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му [[Елена Глинская]] е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на [[Руско царство|Руското царство]]. |
Версия от 17:02, 19 октомври 2012
Велико московско княжество Великое княжество Московское | |
1263 – 1547 | |
Московското княжество през 1500 г. | |
Континент | |
---|---|
Столица | Москва |
Официален език | руски |
Религия | православие |
Форма на управление | монархия |
Законодателна власт | Болярска дума |
История | средновековие |
Основаване на княжеството | 1263 |
Велико княжество | 1363 |
независимост от Златната орда | 1480 |
Начало на Руското царство | 22 октомври 1547 |
Площ | |
Общо (през 1547) | 3 000 000 km2 |
Население | |
Преброяване | 6 000 000 |
| |
Днес част от | Русия |
Велико московско княжество в Общомедия |
Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи управлявани от княза на Москва се превръщат постепенно в център и териториално ядро около който се и изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи.
История
Първият княз на Моска е синът на Всеволод III - Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжесто. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 Александър Невски завещава Москва на синът си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира Тверско въстание, в което Москва участва на страната на златнана орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влиание. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу Волжка България, който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московският княз. През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай. Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенникът на княз Василий I - Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.
През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга. След това Литовското и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладяни Псковската република и Рязан. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се разда първородният син на Василий - Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.
Владетели
Вижте също