Нума Помпилий: Разлика между версии

Нума Помпилий
	Нума Помпилий
Цар на Рим
	Нума Помпилий
Управление	717 – 673 пр.н.е.
Наследил	Ромул
Наследник	Тул Хостилий
Лични данни
Семейство
Баща	Помпоний
	Нума Помпилий в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:28, 20 октомври 2012

Нума Помпилий (Шаблон:Lang-la) – според легендата, втори цар на Древен Рим. Управлявал от 717 до 673/672 г. пр.н.е. Като заслуга му приписват учредяването на религиозните култове, на колегиите на жреците и на занаятчиите, реформа на римския календар.

Произход

Нума Помпилий се родил в деня на основаването на Рим (21 април 753 пр.н.е. ) в семейството на Помпоний - сабинян по произход. Нума бил четвърти в семейството. Получил строго възпитание –неговия баща заемал високо положение в сабинянската общност и не допускал никакъв разкош в своя дом. Младежките си години Нума прекарал в град Евр. Оженил се за Тация - дъщерята на цар Тит Таций, съуправител на Ромул. След 13 години брак Тация умира. Тежко оплаквал загубата ѝ Нума. Близо до езерото Албано срещнал нимфата Егерия, която го обучила на законотворчество. Нума имал една дъщеря – Помпилия (според някои версии била дете на Тация, според друга на втората му жена-Лукреция), която впоследствие за омъжила за Марций I и родила бъдещия цар Анк Марций. В своите "Успоредни животописи" Плутарх нарича четирите синова на Нума: Помп, Пин, Калп и Мамерк.

Избиране за цар

След смъртта на Ромул, Сената, състоящ се по това време от сто римляни и сто сабиняни, избрал от средите си двама кандидати за царе. Сенаторите избрали набожния сабинянин Нума Помпилий. В началото той отказвал високата чест, но баща му и Марций I го убедили, че само неговата мъдрост може да научи войнствения народ на Рим да процъфтява не само във война, но и в мир.

Управлението на Нума Помпилий

Трябва да се отбележат следните нововъведения направени от Нума Помпилий:

Нума Помпилий първи учредил религиозни култове. Въвел в народа почит към Термин (бога на границите) и Фидес (бога на мира). Въвел длъжността жрец за служба на Юпитер, Марс и Квирин. Накрая въвел култа и към богинята Веста, за чието обслужване учредил длъжността на весталките.
Били им дадени длъжности фециал и понтифекс, забраняващи човешки жертвоприношения.
Нума Помпилий въвел новия слънчев календар, всяка година от който се състояла от 12 и 13 месеца.
Своят дворец втория римски цар построил на Вели, между Квиринал и Палатин, за да символизира обединението на двете общности: римската и сабинската.

За разлика от останалите римски царе, които активно водели войни, при Нума Помпилий нито веднъж не се отворила вратата на храма на Янус, която обикновено отваряли при начало на въоръжен конфликт.

На седмата година от управението на Нума Помпилий, в Италия се разразила епидемия, в резултат на която загинали хиляди души, както в самия Рим, така и в околностите му. Според легендите, веднъж царят се разхождал в гората, задълбочено мислейки за спасението на народа си, когато изведнъж с гръм и мълния в краката му паднал изкусно направен щит. В този момент се появила покровителката на царя, нимфата Егерия и казала, че този щит е подарък от Юпитер и описала подробен ритуал, с помощта на който Рим би могъл да се избави от бедата. Нума Помпилий последвал съвета на нимфата и заповядал да се изготвят 11 копия на този щит, които дал да се съхраняват в храма на Веста. Освен това царят основал особено братство на салиите, които били длъжни ежегодно през март, въоръжени с тези щитове да извършват из града свещен танц.

Смъртта на Нума Помпилий и съдбата на неговите ръкописи

Нума Помпилий умира през 673 пр.н.е. на 80-годишна възраст, оставяйки според преданията голямо писмено наследство. Всички свои книги той пожелал да бъдат погребани с него. След 400 години неговата могила случайно открили в Яникул. Ръкописите се оказали неповредени, но градския претор решил да ги изгори, считайки че в тях са изказани мнения, заплашващи съвременните религиозни представи на римляните. Впоследствие из средите на алхимиците битувало мнението, че някои от ръкописите на Нума Помпилий са оцеляли и в тях се съдържа тайната на филосфския камък.