Васил Бойдев: Разлика между версии
Ред 40: | Ред 40: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
⚫ | |||
<references /> |
<references /> |
||
Ред 49: | Ред 50: | ||
[[Категория:Родени в Казанлък]] |
[[Категория:Родени в Казанлък]] |
||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
||
⚫ |
Версия от 22:00, 22 октомври 2012
Васил Бойдев | |
български военен деец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Васил Тенев Бойдев е български офицер (генерал-лейтенант).
Биография
Роден е на 1 януари 1893 година в град Казанлък. Син е на Теню Бойдев. През 1900 година завършва Католическия пансион в Пловдив, а на следващата година и Педагогическото училище в Казанлък. Между 1905 и 1912 година учи във Военното училище в София. На следващата година влиза във Висшата кавалерийска школа в Горна Баня. От 1922 до 1925 учи във Военната академия. Службата си започва през 1912 година в първи ескадрон на четвърти конен полк. През Балканските войни е адютант на генерал Велчев. Между 1915 и 1918 е командир на картечния ескадрон на четвърти конен полк. От 1923 е в седми конен полк. През 1926 за шест месеца е началник на девети пограничен участък. От 1927 е началник на отделение в Генералния щаб и преподавател по тактика, военна стратегия и снабдителни служби към Военната академия. Същата година става преподавател във Военното училище. През 1928 е началник-щаб на трета пехотна балканска дивизия. На 26 ноември 1930 е направен началник на въздухоплавателното училище, а от 1931 е командир на първи конен полк. От 2 май 1933 е командир на Десета пехотна беломорска дивизия. В периода 16 май-31 октомври 1935 е командир на девети пехотен пловдивски полк[1]. Началник на Военното училище от 4 ноември 1935 до 5 октомври 1936.
От 6 октомври 1936 г. става началник на въздушните войски. През следващите близо пет години активно допринася за възстановяването и усъвършенстването на този нов вид въоръжени сили, който преди това е бил унищожен съгласно клаузите на Ньойския договор. На 11 август 1941 е назначен за командир на Пета българска армия, разположена във Вардарска Македония. Поради несъгласие със стриктния прогермански курс на регентството около Богдан Филов и на военния министър Руси Русев подава оставка и на 11 май 1944 излиза в запаса[2]. Награждаван е с орден „За храброст“ 4-та степен, 2-ри клас.
Офицерски звания
- 2 август 1912 - Подпоручик
- 2 август 1914 - Поручик
- 14 октомври 1917 - Ротмистър
- 27 ноември 1923 - Майор
- 5 декември 1927 - Подполковник
- 18 юли 1934 - Полковник
- 1 януари 1940 - Генерал-майор
- 1 януари 1943 - Генерал-лейтенант
Трудове
- „История на Първата световна война“
- „Конница и авиация“
- „Тактика на конницата“
- „Снабдителните служби и превозите във военно време“ (в съавторство)
- „История на Девети пехотен полк“
- „От юнкер до генерал“ (ръкопис)
- "Васил Бойдев. От юнкер до генерал. Това, което малко хора знаят". Подготвил за печат Иван Пейковски. - В: Сп. "Летописи",1994, № 5-6, № 7-8, 1995, № 3-4, с. 9-33, № 5-6, с. 48-86.
- "От поручик до генерал. Спомени". Военно издателство,С., 2012.
Бележки
Иван Пейковски http://ivanpeykovski.blogspot.hu/p/1994-1995_19.html
- ↑ Биография на сайта Бойна слава
- ↑ Бойдев, Васил. От поручик до генерал. С., 2012, 272-275.
|
|