Раковишки манастир: Разлика между версии
м постоянно |
кат. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg |
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg|мини|Старата църква на Раковишкия манастир]] |
||
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg| |
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|ляво|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]] |
||
[[Файл:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg| |
[[Файл:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в манастира за избухването на [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България]]]] |
||
⚫ | '''Раковишкият манастир „Света Троица“''' е разположен под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]]. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]]. |
|||
⚫ | |||
== История == |
== История == |
||
Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен. |
Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен. |
||
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. |
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г. |
||
Понастоящем е възстановен и постоянно действащ. |
Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир. |
||
== Устройство == |
== Устройство == |
||
Представлява комплекс от 2 [[черква|църкви]], жилищни и стопански сгради. |
|||
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. |
|||
След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария. |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория:Видинска епархия]] |
|||
[[Категория:Български манастири]] |
[[Категория:Български манастири]] |
||
[[Категория:Български средновековни църкви]] |
[[Категория:Български средновековни църкви]] |
Версия от 08:09, 26 октомври 2012
Раковишкият манастир „Света Троица“ е разположен под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
Намира се на 4 km северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.
История
Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (Видинското въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.
Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
Устройство
Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Бележки
- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.