Раковишки манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м постоянно
кат.
Ред 1: Ред 1:
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg|дясно|мини|Старата църква на Раковишкия манастир]]
[[Image:Rakovishkimanastirstaracrkva.jpg|мини|Старата църква на Раковишкия манастир]]
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|дясно|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]]
[[Image:Rakovishkimanastirnadpis.jpg|ляво|мини|Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.]]
[[Файл:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg|дясно|мини|Паметна плоча в манастира за избухването на [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България]]]]
[[Файл:Rakovishki manastir Memorial Stone.jpg|ляво|мини|Паметна плоча в манастира за избухването на [[Въстание в Северозападна България (1850)|Въстанието в Северозападна България]]]]
'''Раковишкият манастир „Света Троица“''' е разположен под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]]. Намира се на 4 km северозападно от село [[Раковица]], почти на границата със [[Сърбия]]. Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]].


'''Раковишкият манастир „Света Троица“''' е разположен под връх [[Черноглав]] (858 m надморска височина) в Западния [[Предбалкан]].
От манастира се стига до град [[Видин]] (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град [[Белоградчик]] (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.

Манастирът е обявен за [[паметник на културата]]. Храмовият празник на манастира е [[Петдесетница]].

Намира се на 4 km северозападно от село [[Раковица]], [[Община Макреш]], [[Област Видин]], почти на границата със [[Сърбия]]. От манастира се стига до град [[Видин]] (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град [[Белоградчик]] (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.


== История ==
== История ==
Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен.
Основан е през 10-11 век.<ref>Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.</ref> След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. [[Пимен Софийски]]. В края на 18 век е опожарен.


През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Раковишкият манастир е център на национално-освободителните борби в него се организират въстанието от 1848-1850 ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - едно от най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.
През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. ([[Видинско въстание|Видинското въстание]]) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.


Понастоящем е възстановен и постоянно действащ.
Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.


== Устройство ==
== Устройство ==
Манастирът представлява комплекс от две [[черква|черкви]], жилищни и стопански сгради. Построената през Х-ти век стара черква (8,5х8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. черквата е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани. След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата черква с долепена до западната и&#768; страна висока камбанария.
Представлява комплекс от 2 [[черква|църкви]], жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век [[притвор]]. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните [[стенопис]]и са реставрирани.
След [[Освобождението]], в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната и&#768; страна висока камбанария.


== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />


[[Категория:Видинска епархия]]
[[Категория:Български манастири]]
[[Категория:Български манастири]]
[[Категория:Български средновековни църкви]]
[[Категория:Български средновековни църкви]]

Версия от 08:09, 26 октомври 2012

Старата църква на Раковишкия манастир
Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г.
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България

Раковишкият манастир „Света Троица“ е разположен под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан.

Манастирът е обявен за паметник на културата. Храмовият празник на манастира е Петдесетница.

Намира се на 4 km северозападно от село Раковица, Община Макреш, Област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до град Видин (около 49 km) по второкласен път на североизток, а до град Белоградчик (около 34 km) - по третокласен път на югоизток.

История

Основан е през 10-11 век.[1] След падането на България под османско иго запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.

През 1848 г. в манастира е открито първото светско училище в Северозападна България. Манастирът става център на национално-освободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (Видинското въстание) - което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието от 1856 г.

Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.

Устройство

Представлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.

Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.

След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.

Бележки

  1. Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 - доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151.