Жилищна кооперация

Жилищна кооперация в София на арх. Георги Овчаров от 1929 г.

Жилищна кооперация, кооперативен дом или кооперативна палата е наименованието на вид апартаментна сграда. Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат архитект и строител и по този начин издигат жилищна сграда с апартаменти като жилищни единици.

Жилищните кооперации в България

Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те години на 20 век по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София поради възникналият след Първата световна война жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като Варна и Бургас.

Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.

Характеристики на сградите

Сградите най-често са с височина 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор. Относно вътрешното разпределение, преобладава вестибюлната система, при която стаите са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям портал (най-често четирикрилен) от дневната стая. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - слугински, който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са дюшеме, а от 1940-те години се слага и паркет.

Стилови характеристики

Кооперативните домове „Асеновец“ (1925) и „Царевец“ (1930) на Орлов мост

В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на Модернзма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националния стил със заемките от традиционната българска възрожденска архитектура.

Строителство

Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год., са построени с конструкция тип пруски свод - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с железобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли.

Архитекти

Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечето от архитектите, работили тук от 1920-те до 1940-те години, имат реализирани проекти за кооперативни домове Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.