Медникарово: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: kk:Медникарово (Стара Загора облысы) |
м Робот Добавяне: uk:Медникарово |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
[[kk:Медникарово (Стара Загора облысы)]] |
[[kk:Медникарово (Стара Загора облысы)]] |
||
[[ru:Медникарово]] |
[[ru:Медникарово]] |
||
[[uk:Медникарово]] |
Версия от 11:33, 27 октомври 2012
Медникарово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 443 души[1] (15 март 2024 г.) 13,4 души/km² |
Землище | 33,045 km² |
Надм. височина | 155 m |
Пощ. код | 6294 |
Тел. код | 04154 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 47603 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Гълъбово Николай Колев (БСДП, ДПС; 2003) |
Кметство – кмет | Медникарово Кирил Кабов (РЗС) |
Медникарово е село в Южна България. То се намира в община Гълъбово, Област Стара Загора.
География
Село Медникарово се намира в полите на Сакар планина и има типичен подбалкански климат.
Територията му заема площ от 31 хиляди декара и се прорязва от дълбоки дерета. През селото тече малката река Луда Яна. Земята на Медникарово е богата на лигнитни въглища, които се копаят на открито. С тези въглища се захранва ТЕЦ „Марица изток“-1, -2 и -3, и изпращат електроенергия за цялата страна.
История
Селото е изградено преди близо 300 години. Първото му име е Карапелит.
Според местното предание, дълги години в селото са съжителствали българи и турци, но един ден в селото пристигнал наперен ага, задирил най-хубавата мома в селото на име Йова, като и предложил да се потурчи и омъжи за него. Гордата българка категорично отказала и не се отрекла от вярата си. Тогава турчинът я отвлякъл насила, завел я в едно тясно дере, гаврил се с нея и накрая я убил по най-жесток начин. Днес това дере носи нейното име — Йовина река. Цялото село било потресено от жестокостта на агата. Най-будните момци от Карапелит решили да отмъстят за поруганата чест на девойката. Една вечер десетина младежи нападнали турския конак и убили намиращите се там турски управници. От този ден отношенията между българи и турци се влошили. Участниците в отмъщението напуснали селото и се укрили в гъстата дъбова гора. След тях тръгнала потеря с цел да ги залови и обеси, но с хитрост българите успяват да нападнат враговете си и да ги избият до един.
През 1906 година с указ номер 462 от 21 декември, селото е преименувано от Карапелит в Медникарово.
Културни и природни забележителности
В местността „Кюпа“ са намерени антики, статуетки и големи делви. Има и няколко могили — „Рощук“, „Рошава Драгана“. Тези антични предмети дават основание да се твърди, че селото е основано върху заварени тракийски селища.
В селото е открит гроб на тракийска принцеса. Гробница от края на втори и началото на трети век е открита от археолози в района на селото. В гробницата са открити чифт златни обеци, сребърна гривна и бронзов пръстен с надпис „Дар на Теодора“.
Личности
- Генерал-майор Георги Костов. Бивш председател на ОСО.
- Генерал Стоян Минов. Бивш началник на ВНВУ Долна Митрополия и заместник командващ ВВС и ПВО.
- Генерал Гочо Костов. Заместник командващ 2-ра Армия.
- Генерал-майор доц. Петко Кипров. Бивш ректор на Академията на МВР
- Иван Вълков Дичев. Почетен гражданин на Медникарово
- к. и. н. Динко Атанасов. Антифашист и общественик