Огнена манатарка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: hu:Változékony tinóru |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
[[fi:Tauriontatti]] |
[[fi:Tauriontatti]] |
||
[[fr:Bolet blafard]] |
[[fr:Bolet blafard]] |
||
[[hu:Változékony tinóru]] |
|||
[[it:Boletus luridus]] |
[[it:Boletus luridus]] |
||
[[ka:მუხისძირა]] |
[[ka:მუხისძირა]] |
Версия от 21:42, 27 октомври 2012
Огнена манатарка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Murrill, 1909 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Огнена манатарка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Огнената Манатарка (Boletus luridus) е ядлива гъба от род Манатарка. Често се среща в България и се бърка лесно с други видове манатарки.
Описание
- Шапката е с диаметър от 5 до 20 см., маслиненожълта до кафеникава.
- Тръбичките тъмночервени, при по-старите екземпляри жълтокафяви.
- Пънчето на цвят жълтеникаво, с груб червенокафяв мрежест отпечатък.
- Месото е жълто, твърдо, при нараняване бързо посинява.
Местообитание и сезонност
Гъбатa се среща през периода Юни-Октомври в широколистни и иглолистни гори, в паркове и покрай горски пътища. Расте в симбиоза с някои дървесни видове.
Сходни видове
- червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) - Отличава се по точкообразната окраска на пънчето и по-тъмния, кафеникав цвят на гуглата. Ядлива.
- красива манатарка (Boletus calopus) - Гуглата е сиво-бяла, с лимоненожълти тръбички. Непригодна за ядене поради горчивия си вкус.
- дяволска гъба (Boletus satanas) - Гуглата е сиво-белезникава с жълто-зелен оттенък. Месото посинява по-слабо. Отровна.
- пурпурночервена манатарка (Boletus rhodoxanthus) - с бледорозов цвят на гуглата. Отровна.
Кулинарни качества
В сурово състояние гъбата е слабо-отровна и предизвиква леки стомашно-чревни разстройства. След топлинна обработка е с отлични вкусови качества. Твърдението на някои автори, че съдържа коприн и води до отравяния при едновременна консумация с алкохол е опровергано според последните изследвания.
Литература
G. J. Krieglsteiner, A. Gminder, W. Winterhoff: Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 2. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart 2000.