Горно Караджово: Разлика между версии
| Ред 34: | Ред 34: | ||
=== В Гърция === |
=== В Гърция === |
||
Селото попада в Гърция след [[Междусъюзническата война]] в 1913 година. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият |
Селото попада в Гърция след [[Междусъюзническата война]] в 1913 година. По време на [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет [[Димчо Дебелянов]]. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971]</ref> Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено [[бежанци|бежанско]] село със 79 бежански семейства с 346 души.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> |
||
== Личности == |
== Личности == |
||
Версия от 17:41, 30 октомври 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Караджакьой.
Горно Караджово или Големо Караджово (Шаблон:Lang-el, Моноклисия, до 1926 - Καρατζά Κιόι, Карадзакьой,[1] Шаблон:Lang-tr) е село в Егейска Македония, в Република Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 398 жители (2001).
География
Селото е разположено в центъра на Серското поле на левия бряг на Струма (Стримон) на 25 западно от град Сяр (Серес) и 1 километър южно от Еникьой на 15 метра надморска височина.
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е от турското karaca, сърна.[2]
В Османската империя
През 19 век Горно Караджово е българско село в Серска каза на Серски санджак. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Големо Караджа (Golémo-Karadja) е посочено като село с 56 домакинства със 150 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно Караджово живеят 480 души българи християни.[4]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Караджово има 480 българи екзархисти и в селото има основно българско училище.[6] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Горно Караджово църквата и училището са в един двор, където учител е К. Румчев, а учениците са 42 (30 момчета и 12 момичета).[7]
Българското екзархийско село е трън в очите на гръцките андарти, действащи в Източна Македония. На 25 октомври 1906 година селото е изгорено от гъркоманския капитан Димитър Гоголаков, като 17 от жителите му са убити, а други 8 ранени. На същата дата в околностите на селото са жестоко избити с хладно оръжие десетина овчари. Анкетирано от австрийския консул в Солун, злодеянието на андартите предизвиква реакция в някои европейски столици.[8][9]
В Гърция
Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война на 2 октомври 1916 година в сражение близо до селото загива големият български поет Димчо Дебелянов. В 1926 година селото е прекръстено на Моноклисия.[10] Според преброяването от 1928 година Горно Караджово е смесено бежанско село със 79 бежански семейства с 346 души.[11]
Личности
- Починали в Горно Караджово
- Шаблон:BGR-флаг Димчо Дебелянов (1887 - 1916), български поет
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καρατζά Κιόι -- Μονοκκλησιά
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 135.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 118-119.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, p.198-199.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 143.
- ↑ Μητρούσης Γκογκολάκης
- ↑ Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.77.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
