Бистрица (Пиринска): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
координати на устие
Ред 9: Ред 9:
| извира от = [[Пирин]]
| извира от = [[Пирин]]
| образувана от =
| образувана от =
|s_lat_dir = |s_lat_deg = |s_lat_min = |s_lat_sec =
| надморска височина при източника =
|s_lon_dir = |s_lon_deg = |s_lon_min = |s_lon_sec =
| устие = [[Струма]]
|устие = [[Струма]]
| ширина на устието =
|m_lat_dir = N|m_lat_deg = 41|m_lat_min = 21|m_lat_sec = 53.6
|m_lon_dir = E|m_lon_deg = 23|m_lon_min = 20|m_lon_sec = 32
| ширина на устието =
| надморска височина при устието =
| надморска височина при устието =
| водосборен басейн = 507 км<sup>2</sup>
| водосборен басейн = 507 км<sup>2</sup>

Версия от 22:14, 31 октомври 2012

Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Шаблон:Река инфо Бистрица, известна и като Пиринска Бистрица, е река в България, Пиринска Македония, ляв приток на Струма.

Началото на Бистрица дават реките Крайната (Кельова), Средната (Башмандренска) и Третата (Демиркапийска), течащи при източните и югоизточни склонове на Каменишкото било в Пирин планина. В местността Трите реки притоците се сливат и оттам реката носи името Пиринска Бистрица. При село Пирин започва да тече на югозапад. Минава покрай село Горно Спанчево, където в нея се вливат реките Добра Лъка и Слатеник. След това Бистрица минава покрай село Ковачево и приема водите на Бела вода и Голешова река при село Катунци. След село Ново Ходжово в реката се влива най-големият и приток Петровската река. Част от долното течение на реката съвпада с държавната граница между България и Гърция. Бистрица се влива в Струма южно от село Кулата.

Дължината на реката е 53 километра и тя е най-дългата пиринска река. Водосборната площ на басейна на реката е 507 км2. Средният наклон на речното корито е 43‰. Пълноводието е през март — май, а маловодието през август — септември.

Река Пиринска Бистрица се използва за напояване и производство на водноелектрическа енергия. Зарибена е с пъстърва и мряна.[1][2]

Бележки

  1. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 290.
  2. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 267.