Манасиева летопис: Разлика между версии
Ред 13: | Ред 13: | ||
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в [[Букурещ]]. |
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в [[Букурещ]]. |
||
=== Хилендарски препис === |
=== Хилендарски препис === |
||
Хилендарският препис от [[1510]] година е в [[сръбска редакция на старобългарския език]] и се съхранява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. |
Хилендарският препис от [[1510]] година е в [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбска редакция на среднобългарския език]] и се съхранява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]]. |
||
=== Новгородски препис === |
=== Новгородски препис === |
||
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в [[Санкт Петербург]]. |
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в [[Санкт Петербург]]. |
Версия от 11:55, 4 ноември 2012
Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин[1]. Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331-1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.
Известни преписи
Московски препис
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.
Ватикански препис
Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история[2], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.
Тулчански препис
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.
Хилендарски препис
Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.
Новгородски препис
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.
Външни препратки
- Шаблон:Ru икона Чертков, Д. О переводе Манассииной летописи на словенский язык (Исторический сборник, издаваемый Обществом истории и древностей российских, Т. VI, кн. I-II). Москва, 1843