Манасиева летопис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:55, 4 ноември 2012

Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Манасиевата летопис или Манасиевата хроника е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий. Оригиналният текст е в мерена реч и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития от сътворението на света до началото на управлението на ромейския император Алексий I Комнин (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на севастократор Андроник Комнин, брат на император Мануил I Комнин^[1]. Преводът е направен в немерена реч, в периода 1335-1345 г. по заповед на цар Иван Александър (1331-1371 г.) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 преписа.

Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис

Известни преписи

Московски препис

Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 г. Днес се намира в Държавния исторически музей в Москва.

Ватикански препис

Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника

Ватиканският препис се състои от 206 пергаментови листа. Той е единственият илюстриран с оригинални миниатюри - 69 на брой с над 100 отделни сцени. От тях 18 миниатюри са посветени на събития от българската история^[2], на българо-руските и българо-ромейски отношения. Останалите са заети от изгубения днес ромейски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.

Тулчански препис

Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в Букурещ.

Хилендарски препис

Хилендарският препис от 1510 година е в сръбска редакция на среднобългарския език и се съхранява в Хилендарския манастир.

Новгородски препис

Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в Санкт Петербург.

Външни препратки

Шаблон:Ru икона Чертков, Д. О переводе Манассииной летописи на словенский язык (Исторический сборник, издаваемый Обществом истории и древностей российских, Т. VI, кн. I-II). Москва, 1843

Бележки

↑ Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400
↑ Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Манасиева летопис.

[1] Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400

[2] Дуйчев, Иван, Миниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962

[1]

[2]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в [[Букурещ]].
 === Хилендарски препис ===
-Хилендарският препис от [[1510]] година е в [[сръбска редакция на старобългарския език]] и се съхранява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].
+Хилендарският препис от [[1510]] година е в [[сръбска редакция на старобългарския език|сръбска редакция на среднобългарския език]] и се съхранява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].
 === Новгородски препис ===
 Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на среднобългарския език. Днес се намира в [[Санкт Петербург]].