Серафим: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „Серафим е един ангел и тва е“ |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | |||
[[Картинка:Vrubel Seraph Pushkin.jpg|thumb|right|250px|Серафим. Художник - [[Врубел]], [[акварел]], [[1905]] г., Музей [[Александър Пушкин]], [[Санкт Петербург]]]] |
|||
[[Картинка:Seraf Haga Sofia RB1.jpg|thumb|right|250px|Изображение на Серафим в "Света София"]] |
|||
'''Серафимите''' ([[иврит]] - «огнен», «пламенеещ») са [[ангел]]и с 6 крила. Те са особено приближени до [[Бог|Божия]] престол, като в системата на ангелската йерархия това е първият ангелски чин. |
|||
Серафимите са описани в '''[[Книга на пророк Исаия|Книгата на пророк Исая]]''', Глава 6, стихове 2-3: |
|||
:''2. Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила; с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си и с две летеше.'' |
|||
:''3. И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава''! |
|||
Произходът и значението на думата '''Серафим''' са съвсем ясни. Предполага се, че имат [[Персия|древноперсийски]] произход – близка по корен дума обозначава [[митология|митологично]] животно с физиономия на [[змия]] - '''Serapis''' или '''Saraphen'''. Друга теория сочи еврейския корен на думата за възпламеняване, изгаряне – тоест, серафимът е ангел, който гори и се възпламенява, което пасва добре към библейския текст: |
|||
'''Книга на пророк Исая''', Глава 6, стих 6: |
|||
6. Тогава прилетя един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел клещи от жертвеника, |
|||
[[Свети Франциск от Асизи]] е получил [[стигма]] от Серафим. Затова го наричат още "Seraphicus". Затова и [[Францискански орден|Францисканският орден]], основан от Свети Франциск, се нарича още “Серафимски орден”. |
|||
Серафим се използва и като мъжко име. |
|||
⚫ |
Версия от 14:52, 6 ноември 2012
Серафим е един ангел и тва е