Валинор

Вълшебно задморско владение на Валарите — символизиращи природни стихии могъщи духове — намиращо се на запад от Средната земя, отвъд Великото море — Белегаер.Първоначално Валинор бил свързан на север със суша към Средна земя — ледената пустош — Хелракасе, но след Войната на Гнева я била унищожена и потопена под морските вълни. Наричан още Неумиращите земи, Валинор е убежище на Елдарите, поканени от самите Валари да живеят там. Във Валинор расли Двете Дървета — Бялото дърво — Телперион и Златното дърво — Лаурелин — източник на Светлина, отпреди Слънцето и Луната. Тук били създадени и великите скъпоценни камъни — Силмарилите. По източните граници на Валинор за защите от първият Мрачен владетел — Моргот — издигнали Валарите планинската верига — Пелори.Единствен прохода на светлината — Калакирия — позволявал тя да бъде премината.Надалеч пред бреговете на Валинор били Сенчестите морета — пустинни и обвити в сянка те не можели да бъдат премитени от никого, освен ако не бил поканен от Валарите.Единствено владетелят Еарендил, носещ на челото си Силмарил, заедно със съпругата си — Елвинг, успял да пресече Сенчестите морета с кораба си Вингилот и да пристигне във Валинор. Към краят на Втора епоха, когато под влияние на лъжите и подтикван към безумие, последния нуменорски крал Ар-Фаразон — Златния, повел огромен флот, за да превземе Валинор. Тогава се намесил създателят на всичко — Еру Илуватар — той унищожил Нуменор и откъснал завинаги Валинор от Средната земя — плосък дотогава, познатия за хора и елфи свят, станал кръгъл. Валинор бил вече недостъпен за простосмъртните люде.