Българщина: Разлика между версии
+ информация за Малка София |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към [[българи|българската нация]]. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и пр. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и [[българи]]. Така изразът ''"българщината в [[Костурско]] печели срещу [[гърцизъм|елинизма]]"'' може да означава, че българското национално чувство сред населението в Костурско се стабилизира за сметка на [[Гъркомани|гръцкото]] или че българското население се разширява в географско отношение за сметка на гръцкото. |
'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е {{факт|названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към [[българи|българската нация]]. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и пр. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и [[българи]].}} Така изразът ''"българщината в [[Костурско]] печели срещу [[гърцизъм|елинизма]]"'' може да означава, че българското национално чувство сред населението в Костурско се стабилизира за сметка на [[Гъркомани|гръцкото]] или че българското население се разширява в географско отношение за сметка на гръцкото. |
||
Понякога ''българщина'' или ''българизъм'' се използват и за обективните фактори, допринасящи за стабилността на националното чувство (т.нар. ''крепители на българщината''), както и за всички обективни характеристики на българската нация — обичаи, нрави, традиции, култура, език и пр. на [[българи]]те. |
Понякога ''българщина'' или ''българизъм'' се използват и за обективните фактори, допринасящи за стабилността на националното чувство (т.нар. ''крепители на българщината''), както и за всички обективни характеристики на българската нация — обичаи, нрави, традиции, култура, език и пр. на [[българи]]те. |
||
Название давано на селища извън днешните граници на България, за да се покаже връзката на населението им с българщината е [[Малка София]]. |
{{факт|Название давано на селища извън днешните граници на България, за да се покаже връзката на населението им с българщината е [[Малка София]].}} |
||
В граматиката ''българизъм'' може да означа и заемка от [[български език|българския език]] в друг език. |
|||
== Автори == |
== Автори == |
Версия от 10:01, 7 ноември 2012
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Българщина или по-рядко българизъм е названието на българското национално чувство, т.е. на чувството за принадлежност към българската нация. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и пр. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и българи.[източник?] Така изразът "българщината в Костурско печели срещу елинизма" може да означава, че българското национално чувство сред населението в Костурско се стабилизира за сметка на гръцкото или че българското население се разширява в географско отношение за сметка на гръцкото.
Понякога българщина или българизъм се използват и за обективните фактори, допринасящи за стабилността на националното чувство (т.нар. крепители на българщината), както и за всички обективни характеристики на българската нация — обичаи, нрави, традиции, култура, език и пр. на българите.
Название давано на селища извън днешните граници на България, за да се покаже връзката на населението им с българщината е Малка София.[източник?]
Автори
Някои автори засегнали темата българщина: