Българщина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:29, 7 ноември 2012

Българщина или по-рядко българизъм е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти^[1] - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на българската идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочие. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и българи.^[1] Захарий Стоянов пише в „Записки по българските въстания“:

„

...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.^[2]

“

В граматиката българизъм може да означа и заемка от българския език в друг език.

Бележки

↑ ^а ^б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.
↑ Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[РБЕ-1] а ^б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.

[2] Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и пр. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и [[българи]].<ref name="РБЕ"/> Така изразът ''"българщината в [[Костурско]] печели срещу [[гърцизъм|елинизма]]"'' може да означава, че българското национално чувство сред населението в Костурско се стабилизира за сметка на [[Гъркомани|гръцкото]] или че българското население се разширява в географско отношение за сметка на гръцкото.
+'''Българщина''' или по-рядко '''българизъм''' е названието на съвкупността на присъщите на [[българи|българската нация]] черти<ref name="РБЕ">Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880.</ref> - обичаи, нрави, традиции, култура, език, национално чувство. В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българската идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочие. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и [[българи]].<ref name="РБЕ"/> [[Захарий Стоянов]] пише в „[[Записки по българските въстания]]“:
+{{цитат|...ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53 - 54.</ref>}}
 В граматиката ''българизъм'' може да означа и заемка от [[български език|българския език]] в друг език.