Морис Дрюон: Разлика между версии
VanHelsing (беседа | приноси) биографични детайли |
VanHelsing (беседа | приноси) м уточнения |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Морис Дрюон е роден в Париж на [[23 април]] [[1918]] г. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско–еврейска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. В последствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху младия писател оказва неговият чичо, братът на баща му Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива. |
Морис Дрюон е роден в Париж на [[23 април]] [[1918]] г. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско–еврейска търговска фамилия в [[Оренбург]], която през [[1908]] г. напуска [[Русия]] и се установява в [[Ница]]. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. В последствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху младия писател оказва неговият чичо, братът на баща му Жозеф (Йосиф) Кесел ([[1898]]-[[1979]]) – писател, журналист и герой от Френската съпротива. |
||
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на "Песента" е признат за исторически паметник. |
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през [[1943]] г. текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на [[Франция]] от [[2006]] г. ръкописът на "Песента" е признат за исторически паметник. |
||
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на [[Александър Дюма - баща]], издадени през 50-те години – "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата [[Желязна завеса]]. |
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на [[Александър Дюма - баща]], издадени през 50-те години – "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата [[Желязна завеса]]. |
||
През 1948 г. печели Наградата [[Гонкур]] за романа си "Големите семейства", а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист. |
През [[1948]] г. печели Наградата [[Гонкур]] за романа си "Големите семейства", а след това и много други награди. През [[1966]] г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през [[1973]]-[[1974]]), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист. |
||
През 2006 г. Дрюон става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на [[Русия]]. |
През [[2006]] г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на [[Русия]]. |
||
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали. |
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали. |
Версия от 16:23, 7 ноември 2012
Морис Дрюон Maurice Druon | |
френски писател | |
Роден |
Париж |
---|---|
Починал |
Париж |
Погребан | Франция |
Литература | |
Период | от 1942 г. |
Жанрове | роман |
Известни творби | „Прокълнатите крале“ |
Семейство | |
Уебсайт | |
Морис Дрюон в Общомедия |
Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател-романист, академик. Известен е със своите исторически романи.
Биография
Морис Дрюон е роден в Париж на 23 април 1918 г. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско–еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. В последствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху младия писател оказва неговият чичо, братът на баща му Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през 1943 г. текста на "Песента на партизаните", превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на "Песента" е признат за исторически паметник.
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – "Прокълнатите крале". С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си "Големите семейства", а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия. Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в европарламента. Убеден голист.
През 2006 г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.
Съчинения
- "Железният крал" (1955)
- "Удушената кралица" (1955)
- "Отровите на короната" (1956)
- "Законът на мъжете" (1957)
- "Александър Велики" (1958)
- "Френската вълчица" (1959)
- "Лилията и лъвът" (1960)
- "Когато един крал погубва Франция" (1977)