Наим Фрашъри: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
MerlIwBot (беседа | приноси)
94 990 редакции
м Робот Добавяне: mk:Наим Фрашери
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Наим Фрашъри
| име = Наим Фрашъри
| портрет = Naim Frashëri Tirana.jpg
| портрет = Naim Frasheri.jpg
| портрет-описание = Бюст на Наим Фрашъри в [[Тирана]]
| портрет-описание =
| px = 150
| px = 240
| описание = албански възрожденец
| описание = албански възрожденец
| наставка =
| наставка =
Ред 18: Ред 18:
Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата [[Илиада]]. Пише статии по дидактика и върху [[Ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.
Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на [[Жан дьо Лафонтен]] и [[Омир]]овата [[Илиада]]. Пише статии по дидактика и върху [[Ислям]]а. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература<ref>Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"</ref>. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/albvbg.html Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998]</ref>.



⚫
[[Файл:200Lek(1997).jpg|дясно|мини|200п|Банкнота от 200 леки с портрета на Наим Фрашъри от 1997 година.]]


Наим Фрашъри умира в Истанбул на 20 октомври 1900 година. Негов племенник е [[Али Сами Йен]]. На името на Наим Фрашъри в Албания е основан орден за за заслуги, получател на който е и [[Майка Тереза]]. В Тирана има издателство на негово име. Фрашъри е изобразен и на банкнотата от 500 [[Албански лек|албански лека]] между 1992-1996 година<ref>[http://www.bankofalbania.org Bank of Albania]. Currency: [http://www.bankofalbania.org/web/Albanian_banknotes_issue_from_Bank_of_Albania_202_2.php Banknotes in circulation]. – Retrieved on 23 March 2009.</ref>. Негова восъчна фигура е поставана в [[Музей на македонската борба (Скопие)|Музея на македонската борба]] в [[Скопие]]<ref>[http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=FD5318B76B55D8458BA12E8953AEEF54 Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.]</ref>.
Наим Фрашъри умира в Истанбул на 20 октомври 1900 година. Негов племенник е [[Али Сами Йен]]. На името на Наим Фрашъри в Албания е основан орден за за заслуги, получател на който е и [[Майка Тереза]]. В Тирана има издателство на негово име. Фрашъри е изобразен и на банкнотата от 500 [[Албански лек|албански лека]] между 1992-1996 година<ref>[http://www.bankofalbania.org Bank of Albania]. Currency: [http://www.bankofalbania.org/web/Albanian_banknotes_issue_from_Bank_of_Albania_202_2.php Banknotes in circulation]. – Retrieved on 23 March 2009.</ref>. Негова восъчна фигура е поставана в [[Музей на македонската борба (Скопие)|Музея на македонската борба]] в [[Скопие]]<ref>[http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=FD5318B76B55D8458BA12E8953AEEF54 Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.]</ref>.


==Трудове==
==Трудове==
[[Файл:Naim Frashëri Tirana.jpg|дясно|мини|250п|Бюст на Наим Фрашъри в [[Тирана]]]]
⚫
[[Файл:200Lek(1997).jpg|дясно|мини|250п|Банкнота от 200 леки с портрета на Наим Фрашъри от 1997 година.]]
* Kavaidi Farisiyye ber tarzi nevin (Граматика на персийския език според новата метода), Истанбул, 1871.
* Kavaidi Farisiyye ber tarzi nevin (Граматика на персийския език според новата метода), Истанбул, 1871.
* Ihtiraat ve kessfiyyat (Изобретения и открития), Истанбул, 1881.
* Ihtiraat ve kessfiyyat (Изобретения и открития), Истанбул, 1881.

Версия от 05:33, 8 ноември 2012

Наим Фрашъри
албански възрожденец
Роден
Починал
ПогребанФрашър, Албания
Религияислям
ПсевдонимD. Keto
Семейство
Братя/сестриАбдул Фрашъри
Сами Фрашъри
Подпис
Наим Фрашъри в Общомедия

Наим Фрашъри или Фрашери (Шаблон:Lang-al, Шаблон:Lang-mk) е албански поет и писател. Той е една от основните фигури на албанското национално възраждане през 19 век, заедно с братята си Сами и Абдул Фрашъри. Той е смятан за национален поет в Албания[1].

Биография

Наим Фрашъри е роден на 25 май 1846 година в албано-влашкото село Фрашър, тогава в Османската империя. Баща му е разорен бей от Фрашър, близък до ордена Бекташи. Наим следва в гръцка гимназия в Янина. Заради връзките на баща си Наим става Османски представител последователно в Саранда, Берат и Янина. През 1882 година Наим Фрашъри се премества в Истанбул, където работи в Османското министерство на културата. Докато работи там активно участва в Албанското национално възраждане, като подписва трудовете си с инициали от страх да не бъде разкрит от османските власти.

Наим Фрашъри има 22 сериозни творби: четири на турски език, една на персийски, две на гръцки и петнадесет на албански. Ранните му патриотични стихотворения са силно повлияни от персийската и френската литература. Също превежда няколко басни на Жан дьо Лафонтен и Омировата Илиада. Пише статии по дидактика и върху Исляма. Сред собствените му творби са „Стада и ниви“ и „Историята на Скендербег“. Неговите творби оказват силно влияние върху сетнешната албанска литература[2]. Част от трудовете му са издадени в Букурещ, а друга в София в печатница „Напредък“[3].


Наим Фрашъри умира в Истанбул на 20 октомври 1900 година. Негов племенник е Али Сами Йен. На името на Наим Фрашъри в Албания е основан орден за за заслуги, получател на който е и Майка Тереза. В Тирана има издателство на негово име. Фрашъри е изобразен и на банкнотата от 500 албански лека между 1992-1996 година[4]. Негова восъчна фигура е поставана в Музея на македонската борба в Скопие[5].

Трудове

Бюст на Наим Фрашъри в Тирана
Банкнота от 200 леки с портрета на Наим Фрашъри от 1997 година.
  • Kavaidi Farisiyye ber tarzi nevin (Граматика на персийския език според новата метода), Истанбул, 1871.
  • Ihtiraat ve kessfiyyat (Изобретения и открития), Истанбул, 1881.
  • Fusuli erbea (Четири сезона), Истанбул, 1884.
  • Tahayyülat (Мечти), Истанбул, 1884.
  • Bagëti e Bujqësi (Стада и ниви), Букурещ, 1886.
  • E këndimit çunavet (Четене за момчета), Букурещ, 1886.
  • Istori e përgjithshme për mësonjëtoret të para (Основна история за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Vjersha për mësonjëtoret të para (Поезия за начално отделение), Букурещ, 1886.
  • Dituritë për mësonjëtoret të para (Основно познание на петте стълба), Букурещ, 1886.
  • O alithis pothos ton Skypetaron (Истинсктоо желание на албанците), Букурещ, 1886.
  • Luletë e Verësë (Цветя на лятото), Букурещ, 1890.
  • Mësime (Уроци), Букурещ, 1894.
  • Parajsa dhe fjala fluturake,(Рай и летящият свят) Букурещ, 1894.
  • Gjithësia (Вселена), Букурещ, 1895.
  • Fletore e bektashinjët, (Бележникът на Бекташи), Букурещ, 1895.
  • O eros (Любов), Истанбул, 1895.
  • Iliadh' e Omirit, (Илияда от Омир)), Букурещ, 1896.
  • Hstori e Skënderbeut (История на Скендербег), Букурещ, 1898.
  • Qerbelaja, (Кербала), Букурещ, 1898.
  • Istori e Shqipërisë (История на Албания), София, 1899.
  • Shqipëria (Албания), София, 1902.

Бележки

  1. ↑ Cornis-Pope, Marcel (2004). History of the literary cultures of East-Central Europe: junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. History of the Literary Cultures of East-central Europe. 2. John Benjamins Publishing Company. pp. 291. ISBN 9027234531.
  2. ↑ Elsie, Robert (2005) "Writing in the independence period" Albanian literature: a short history London: I.B. Tauris in association with the Centre for Albanian Studies p. 100 ISBN 1845110315 . Retrieved January 18, 2011 "major source of inspiration and guiding lights for most Albanian poets and intellectuals"
  3. ↑ Албанците в България, откъс от "Албания"; Боби Бобев, Тома Кацори; 1998
  4. ↑ Bank of Albania. Currency: Banknotes in circulation. – Retrieved on 23 March 2009.
  5. ↑ Илиевска, Весна. РЕПОРТАЖА ОД МУЗЕЈОТ НА МАКЕДОНСКАТА БОРБА ЗА ДРЖАВНОСТ И САМОСТОЈНОСТ, в. Дневник, 17.09.2011 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наим_Фрашъри&oldid=5204163“.