Александър Кипров (революционер): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| роден-дата = [[1 март]] [[1881]] |
| роден-дата = [[1 март]] [[1881]] |
||
| роден-място = [[Свиленград]], днес [[България]] |
| роден-място = [[Свиленград]], днес [[България]] |
||
| починал-дата = |
| починал-дата = {{дсг|1931|12|23|1881|3|1}} |
||
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]] |
| починал-място = [[Свиленград]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
Версия от 12:55, 18 ноември 2012
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Кипров.
| Александър Кипров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
Свиленград, днес България |
|---|---|
| Починал | 23 декември 1931 г. (на 50 г.)
|
Александър Димитров Кипров е български журналист, обществен деец, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Кипров е роден на 1 март 1881 година в Свиленград в Османската империя, днес в България. Учи в родния си град. Става агитатор и организатор в Беломорска Тракия. В 1899 година основава първите революционни комитети в Ахъчелебийско и Ксантийско.[1] Заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но планът е разкрит. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО и ВМОК и с нея извършва агитационно-организаторска работа в Мустафапашанско[2]. По-късно същата година ръководи пункта на ВМОРО в Хебибчево, като според Христо Караманджуков:
| „ | ...Ал. Кипров... се стремеше да действа активно и самоволно. На своя глава той предприе тогава и някои терористични акции - динамитни атентани върху железопътната линия и върху свиленградския военен склад, но без особени резултати.[3] | “ |
В началото на 1902 година Кипров е сменен като ръководител на пункта в Хебибчево от Янаки Гочев.[4] В 1902 година Кипров взема участие в Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг и в същата година води чета в Свиленградско, в която четник е и бъдещият воденски войвода Кара Ташо.[5] Извършва атентат по железопътната линия Свиленград – Одрин в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание.
От 1904 година Кипров е един от основателите и редакторите на хумористичния вестник „Българан“. В 1905 година той е един от инициаторите за образуване на журналистическо дружество в София. Събранието се е състои в пивница „Сан Стефано”, на площад „Трапезица“. След няколко събрания на 27 ноември 1905 година е приет уставът и е избрано първото настоятелство. На това събрание присъстват Сава Илчов, Иван Коларов, Иван Павлов Костов, Христо Абрашев, Христо Силянов, Петър Завоев, Димитър Константинов, Иван Недев, Александър Кипров, Стоян Власаков и Лазар Пулиев Дядката, който е избран за председател.[6]
По-късно Кипров се присъединява към Прогресивно-либералната партия и работи в органа ѝ вестник „България“.[7] През 1911-1913 е народен представител.[8]
Умира на 23 декември 1931 година в Свиленград.[9]
Бележки
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 104 - 105.
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.51.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 87.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 88.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71.
- ↑ Съюз на българските журналисти. Как се създаде Дружеството на столичните журналисти в 1905 г.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското движение в България, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 - 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 240.
- ↑ Енциклопедия Балгария, т. 3 И-Л, София 1982, с. 410.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 76.
