Парамагнетизъм: Разлика между версии
Makecat-bot (беседа | приноси) м r2.7.3) (Робот Добавяне: eo:Paramagnetismo |
махам твърдения без източник |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
Възбуждането на изолирани молекули, атоми или йони на парамагнетик, внедрени в [[кристална решетка]] или [[аморфна структура|аморфна]] среда от друго вещество е в основата на аналитичния метод [[електронно-спинов резонанс]]. |
Възбуждането на изолирани молекули, атоми или йони на парамагнетик, внедрени в [[кристална решетка]] или [[аморфна структура|аморфна]] среда от друго вещество е в основата на аналитичния метод [[електронно-спинов резонанс]]. |
||
{{източник|Магнитната проницаемост незначително се отличава от единица μ>1.Такива са мангана и алуминия. |
|||
Прамагнетиците се причисляват към феромагнитните и антиферомагнитни вещества при температури, превишаващи съответно температурата на Кюри или Нийл (температурата на фазовия преход в парамагнитно състояние).}} |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 28: | Ред 24: | ||
* [[Феримагнетизъм]] |
* [[Феримагнетизъм]] |
||
* [[Метамагнетизъм]] |
* [[Метамагнетизъм]] |
||
{{физика-мъниче}} |
|||
[[Категория:Магнетизъм]] |
[[Категория:Магнетизъм]] |
||
Версия от 10:52, 20 ноември 2012
Парамагнетизъм е форма на магнетизъм, която се проявява единствено при наличието на външно магнитно поле. Парамагнитните материали реагират на външното магнитно поле, но много слабо и за разлика от феромагнитните материали не се намагнитват под негово въздействие - при излизането им от полето магнитните им свойства изчезват.
Терминът «парамагнетизъм» е въведен от Майкъл Фарадей през 1845 г, който разделя всички вещества (с изключение на феромагнетиците) на диа- и парамагнитни.
Атомите (молекулите или йоните) на един парамагнетик притежават собствен магнитен момент, който под действието на външно поле се ориентира по посока на полето и така създават резултантно поле, превишаващо външното. В отсъствието на външно магнитно поле парамагнетикът не е намагнитен, тъй като поради топлинното движение собствените магнитни моменти на атомите са ориентирани напълно хаотично.
Към парамагнетиците се отнасят алуминият (Al), платината (Pt), много други метали (алкални и алкално-земни метали, а така също и техните сплави), кислородът (О2), азотният оксид (NO), мангановият оксид (MnO), железният хлорид (FeCl2) и др.
Феромагнитните и антиферомагнитните вещества се превръщат в парамагнитни при температури, превишаващи съответно, температурата на Кюри или на Неел (температура на фазовия преход в парамагнитно състояние)
Възбуждането на изолирани молекули, атоми или йони на парамагнетик, внедрени в кристална решетка или аморфна среда от друго вещество е в основата на аналитичния метод електронно-спинов резонанс.