Красин Химирски: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ru:Красин Химирски |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Красин Вълчев Химирски''' е български дипломат и поет. |
'''Красин Вълчев Химирски''' е български дипломат и поет. |
||
== Семейство, образование == |
|||
== Биография == |
|||
Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) [[Вълчо Химирски]] на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко". |
Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. [[Върбица (Област Враца)|Върбица]], Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) [[Вълчо Химирски]] на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко". |
||
Учи в суворовско училище. |
Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с [[индонезийски]] и английски в [[МГИМО]], [[Москва]] През 1962. Защитава през 1974 г. докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: [[доктор]]). |
||
== |
== Международна дейност == |
||
Постъпва на дипломатическа служба в [[МВнР|Министерството на външните работи]] през 1963, където работи до края на 1999. На задгранична работа в посолствата на България заема следните длъжности: |
Постъпва на дипломатическа служба в [[МВнР|Министерството на външните работи]] през 1963, където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности: |
||
* [[Джакарта]], [[Индонезия]] (1964-1968) - |
* [[Джакарта]], [[Индонезия]] (1964-1968) - [[аташе]] по културата и [[шарже д'афер]] (управляващ посолството); |
||
* [[Вашингтон]], [[ |
* [[Вашингтон (Окръг Колумбия)|Вашингтон]], [[САЩ]] (1976-1981) - аташе по културата и шарже д'афер; |
||
* [[Москва]], [[Русия]] (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел |
* [[Москва]], [[Русия]] (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“. |
||
В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]. |
В [[Босна и Херцеговина]] (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София. |
||
== Творчество, преводи, лекции == |
|||
⚫ | |||
== Литературно и научно творчество == |
|||
* „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с [[Димитър Станишев]] |
* „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с [[Димитър Станишев]] |
||
* „Вярвам“ (1980), стихосбирка |
* „Вярвам“ (1980), стихосбирка |
||
Ред 51: | Ред 49: | ||
* „Чувашки поети от ХХ век“ |
* „Чувашки поети от ХХ век“ |
||
⚫ | Преподава в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], както и в [[Нов български университет|Новия български университет]], [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]], [[ШУ|Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“]], [[АУБ|Американския университет в България]], [[Благоевград]]. Той е единственият български преподавател по индонезийски език. |
||
== Обществена дейност == |
|||
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския пен-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство. |
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския пен-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство. |
||
⚫ | |||
⚫ | Преподава в [[СУ|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], [[Нов български университет|Новия български университет]], [[УНСС|Университета за национално и световно стопанство]], [[ШУ|Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“]], [[АУБ|Американския университет в България]], [[Благоевград]]. |
||
{{DEFAULTSORT:Химирски, Красин}} |
{{DEFAULTSORT:Химирски, Красин}} |
||
[[Категория:Български дипломати]] |
[[Категория:Български дипломати]] |
||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[Категория:Български |
[[Категория:Български преводачи]] |
||
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
||
[[Категория:Преподаватели в Шуменския университет]] |
[[Категория:Преподаватели в Шуменския университет]] |
Версия от 19:52, 24 ноември 2012
Красин Химирски | |
български дипломат и поет | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
Работил в | Софийски университет |
Красин Вълчев Химирски е български дипломат и поет.
Семейство, образование
Роден e на 8 октомври 1938 г. в с. Върбица, Врачанско. Син е на командира (1941 - 1944) Вълчо Химирски на Червенобрежкия партизански отряд "Дядо Вълко".
Учи в суворовско училище. Завършва „Международни отношения“ с индонезийски и английски в МГИМО, Москва През 1962. Защитава през 1974 г. докторска дисертация на тема “Развитие на демократичните традиции в съвременната американска поезия” в Академията за обществени науки в Москва (днес: Академия за държавна служба при президента на Руската федерация) и придобива тогавашната научна степен „кандидат на филологическите науки“ (днес: доктор).
Международна дейност
Постъпва на дипломатическа служба в Министерството на външните работи през 1963, където работи до края на 1999 г. На задгранична работа в посолствата на България заема следните дипломатически длъжности:
- Джакарта, Индонезия (1964-1968) - аташе по културата и шарже д'афер (управляващ посолството);
- Вашингтон, САЩ (1976-1981) - аташе по културата и шарже д'афер;
- Москва, Русия (1987-1990) - пълномощен министър, завеждащ отдел „Култура“.
В Босна и Херцеговина (2000-2002) е международен служител по демократизация и избори в мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Работил е също като завеждащ отдел „Наука“ в Руския културно-информационен център в София.
Творчество, преводи, лекции
- „Камбоджа се бори“ (1971), есеистична книга, съвместно с Димитър Станишев
- „Вярвам“ (1980), стихосбирка
- „Отворете, Сър“ (1986), сборник с разкази
- „Звезден хляб“ (1987), стихосбирка
- „Търся Атлантида“ (1987), стихосбирка
- „Марсианци“ (1996), стихосбирка
- „Бомба със закъснител“ / „Time bomb“ (1998), стихосбирка, двуезична (и на английски)
- „Корзина со сверчками“ (2005), стихосбирка, на руски (в превод: „Кошница с щурци“)
- „Вашингтонски рецитал“ (2005), стихосбирка (печатно и на компакт-диск и аудио-касета с аудиозапис в Библиотеката на Конгреса на САЩ)
Негови стихове са преведени на 23 чужди езика: руски, английски, френски, испански, немски, норвежки, гръцки, турски, японски, хинди, персийски, индонезийски, украински, арменски, латишки, румънски, сръбски, хърватски, босненски, чувашки, монголски, киргизки, азербайджански.
Превежда проза и поезия от английски, индонезийски и руски. Превел е книги от:
- Дениз Левертов, американска поетеса от руско-английски произход
- Джейсън Милър, американски поет
- Ърскин Колдуел, американски поет
- Виктория Холт, британска белетристка
- Прамудиа Ананта Тур, индонезийски поет
- Утуй Татанг Сонтани, индонезийски поет
Преводач и съставител е на:
- „Антология на новата индонезийска поезия“
- „Чувашки поети от ХХ век“
Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и в Новия български университет, Университета за национално и световно стопанство, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Американския университет в България, Благоевград. Той е единственият български преподавател по индонезийски език.
Обществена дейност
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на българските журналисти, Българския пен-център, Международния фонд за славянски култури в Москва, Американо-българската фондация за изкуство.
Председател е на Управителния съвет на Асоциацията на завършилите МГИМО и на Дружеството на приятелите на Индонезия „Нусантара“.