Андрей Петкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
* Хр. Чочков, Велес, с. 23; |
* Хр. Чочков, Велес, с. 23; |
||
* М. Стоянов, БВК, с. 285; |
* М. Стоянов, БВК, с. 285; |
||
* [[Александър Спасов|Александар Спасов]], Константин и Андреја Петкович / „[[Разгледи]]“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971); |
* [[Александър Спасов (писател от Република Македония)|Александар Спасов]], Константин и Андреја Петкович / „[[Разгледи]]“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971); |
||
* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519; |
* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519; |
||
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216 |
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216 |
Версия от 20:57, 24 ноември 2012
Андрей Петкович | |
български учен и руски дипломат | |
Андрей и Константин Петкович | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.
Биография
Учител във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 г.
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на БКД в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“[1].
Умира в Русия.
Литература
- А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89;
- Хр. Чочков, Велес, с. 23;
- М. Стоянов, БВК, с. 285;
- Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
- Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519;
- Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216