Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
- 2 категории (не е българин) |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Вайсенберг е почетен доктор на [[Национална музикална академия|НМА „Проф. Панчо Владигеров“]]. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта. |
Вайсенберг е почетен доктор на [[Национална музикална академия|НМА „Проф. Панчо Владигеров“]]. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта. |
||
Умира на 8 януари 2012 година в |
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 08:59, 28 ноември 2012
Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
пианист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | евреи[1] |
Учил в | Джулиард |
Семейство | |
Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
Алексис Вайсенберг в Общомедия |
Алексис Вайсенберг (Шаблон:Lang-de) e френски пианист от български и еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 година в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ — на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 — 1966). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 — 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.