Емона (залив в Антарктика): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м r2.7.3rc2) (Робот Добавяне: nn:Emona Anchorage
Ред 38: Ред 38:


[[en:Emona Anchorage]]
[[en:Emona Anchorage]]
[[nn:Emona Anchorage]]

Версия от 02:40, 30 ноември 2012

Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови.
Залив Емона
Файл:Еmona.jpg
Заливът Емона сниман от връх Лясковец в планината Тангра.
Заливът Емона сниман от базата “Свети Климент Охридски”.

Заливът Емона (Шаблон:Lang-en) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров Ливингстън, използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската база Св. Климент Охридски. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на ледника Перуника, и на северозапад от Пимпирев бряг в частта му североизточно от нос Смолян. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при нос Алеко и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Координатите му са: 62°37′35″ ю. ш. 60°22′20″ з. д. / 62.626389° ю. ш. 60.372222° з. д.. Наименуван на селището Емона в Източна България. Името е официално дадено на 16 март 1994 г. Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., Тангра 2004/05 и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).

Вижте също

Карти

  • Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996 (Първата българска антарктическа топографска карта)
  • L.L. Ivanov. Livingston Island: Central-Eastern Region. Scale 1:25000 topographic map. Sofia: Antarctic Place-names Commission of Bulgaria, 1996
  • Isla Livingston: Península Hurd. Mapa topográfico de escala 1:25 000. Madrid: Servicio Geográfico del Ejército, 1991

Външни препратки