Юрдан Иванов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{друго значение| |
{{друго значение|историка и журналиста|българския политик|Йордан Мирчев}} |
||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Юрдан Иванов |
| име = Юрдан Иванов |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Юрдан (Йордан) Иванов Мирчев''' е [[България|български]] [[журналист]], [[историк]], библиограф и финансист, действителен член на [[ |
'''Юрдан (Йордан) Иванов Мирчев''' е [[България|български]] [[журналист]], [[историк]], библиограф и финансист, действителен член на [[Българското книжовно дружество]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 21:43, 3 декември 2012
Тази статия е за историка и журналиста. За българския политик вижте Йордан Мирчев.
| Юрдан Иванов | |
| български журналист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
Юрдан (Йордан) Иванов Мирчев е български журналист, историк, библиограф и финансист, действителен член на Българското книжовно дружество.
Биография
Той е роден през 1862 година в Прилеп, учи в родния си град. Работи като писар в търговската фирма „Братя Факарови“. В края на 1876 година започва работа в кантората им в Солун. От януари 1880 година се премества в столицата на новоосвободена България София, където работи в кметството, а по-късно е чиновник в Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите (1884 - 1906) и Българската народна банка (1906 - 1907). От 1894 до 1895 година учи търговско право в Софийския университет.
Иванов публикува множество статии, главно по финансови и икономически въпроси. В 1885 година участва в първия социалистически кръжок на Димитър Благоев. През 1891-1892 година издава основния си труд „Български периодичен печат от възраждането му до днес (1844 - 1890)“, първи том от разширен вариант на който е издаден през 1893 година. В 1893 - 1894 година издава седмичника „Югозападна България“. В 1894 година е сред организаторите на първия събор на българските журналисти. В 1895 година е член основател на Българското икономическо дружество. Иванов е първият биограф на Трайко Китанчев. В 1898 година става дописен член, а през 1900 година - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. В 1902 година излиза книгата му „Българските ценни книжа“ (на френски език). В 1905 година публикува в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина, книга ХХІ „Документи по нашето възраждане“, в които има 163 писма от и до видни български възрожденци.
Умира през 1907 година в София.[1][2]
