Галба: Разлика между версии

Галба
	Галба
6-ти император на Римската империя
	Бюст на Галба
Управление	8 юни 68 – 15 януари 69 г.
Наследил	Нерон
Наследник	Отон
Лични данни
Роден	24 декември 3 г. пр. Хр. близо до Терачина
Починал	15 януари 69 (на 72 г.) Рим
Пълно име	Сервий Сулпиций Галба
Семейство
Династия	—
Майка	Мумия Ахаика
Брак	Емилия Лепида
	Галба в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 01:37, 4 декември 2012

Сервий Сулпиций Галба (Шаблон:Lang-la) е римски император от юни 68 г. до 15 януари 69 г. - близо половин година. Галба е първият, управлявал през Годината на четиримата императори.

Галба произхожда от знатната и прославена патрицианска фамилия на Сулпициите, наследник на значителни богатства и е влиятелен военачалник, приближен на императорския двор, въпреки че не е свързан роднински по никакъв начин с първите шестима цезари. Смятало се че още като дете притежава необходимите качества и заложби и както Август, така и Тиберий предвиждат неговите бъдещи успехи.

Избран за претор през 20 г., управител на провинцията Аквитания и консул през 33 г., Галба се радва на добра репутация в Галия, Германия, Африка и Испания заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. Той бил известен също така и със своята жестокост и безпощадност спрямо престъпниците. След смъртта на Калигула не се вслушва в съветите на близките си и отказва претендентството да застане начело на държавата, а служи вярно на Клавдий. През първата половина от управлението на Нерон не участва в политическия живот, докато през 61 г. императорът му поверява управлението на Тараконска Испания.

През пролетта на 68 г. след като узнава за намерението на Нерон да го убие, както и за въстанието на Юлий Виндекс в Галия, Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че Нимфидий Сабин (Nymphidius Sabinus), префектът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на Сената и народа, но не и за император; след самоубийството на Нерон през юни 68 г., 71-годишният Галба получава титлата Цезар и влиза тържествено в Рим.

Принципат

С възкачването на Галба е сложен край на Юлиево-Клавдиевата династия, макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския плебс и лумпенпролетариите в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.

Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки от Галба, който обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула Виний, префекта Лакон и либертина Икел, фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".

На 1 януари 69 г. избухва бунт сред легионите в Германия, които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на Галба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, той избира за помощник и наследник Луций Калпурний Пизон, благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.

Отон, бившият управител на Лузитания, и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан и обезглавен на Форума (15 януари 69). Главата на екзекутирания император била набучена на копие и занесена като трофей на Отон.

Според биографите му, въпреки неговата висока репутация като частно лице, Галба бил по-скоро лишен от пороци, отколкото надарен с особени добродетели. Светоний, историкът на ранната империя, не спестява съмнителните слухове по адрес на Галба - ръцете и краката му били увредени от артрит, имал голям израстък, който придържал с превръзка, проявявал влечение към мъже, при това яки и зрели - негов дългогодишен любовник бил либертина Икел.

През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. Тацит съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.

Други

В Успоредни животописи Плутарх описва живота на Галба и Отон наред с тези на Арат от Сикион и Артаксеркс II.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Галба

Извори

Животът на Галба (Гай Светоний Транквил; английски превод и латински оригинал)
Животът на Галба (Плутарх; английски превод)
Дион Касий Книга 63

Допълнителни материали

Галба в RomansOnline
An Emperor in trouble – Отношенията на Галба с римската армия
Биография в De Imperatoribus Romanis

@@ Ред 27: / Ред 27: @@
 '''Сервий Сулпиций Галба''' ({{lang-la|Servius Sulpicius Galba}}) е [[римски император]] от [[юни]] [[68]] г. до [[15 януари]] [[69]] г. - близо половин година. Галба е първият, управлявал през [[Годината на четиримата императори]].
-Галба произхожда от знатната фамилия [[Сулпиции]], разполага със значителни богатства и е влиятелен патриций и военачалник, но не е свързан роднински по никакъв начин с първите шест императора. Още като дете притежава необходимите качества и заложби и както [[Август]], така и [[Тиберий]] предвиждат неговите бъдещи успехи. Избран за [[претор]] през 20 г., управител на провинцията [[Галия Аквитания|Аквитания]] и [[консул]] през 33 г., Галба се радва на добра репутация в [[Галия]], [[Германия]], [[Африка]] и [[Испания]] заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. След смъртта на [[Калигула]] не се вслушва в съветите на близките си и не се опитва да застане начело на държавата, а служи вярно на [[Клавдий]]. През първата половина от управлението на [[Нерон]] не участва в политическия живот, докато през [[61]] г. императорът му поверява управлението на [[Тараконска Испания]].
+Галба произхожда от знатната и прославена патрицианска фамилия на [[Сулпиции]]те, наследник на значителни богатства и е влиятелен военачалник, приближен на императорския двор, въпреки че не е свързан роднински по никакъв начин с първите шестима цезари. Смятало се че още като дете притежава необходимите качества и заложби и както [[Август]], така и [[Тиберий]] предвиждат неговите бъдещи успехи.
+Избран за [[претор]] през 20 г., управител на провинцията [[Галия Аквитания|Аквитания]] и [[консул]] през 33 г., Галба се радва на добра репутация в [[Галия]], [[Германия]], [[Африка]] и [[Испания]] заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. Той бил известен също така и със своята жестокост и безпощадност спрямо престъпниците. След смъртта на [[Калигула]] не се вслушва в съветите на близките си и отказва претендентството да застане начело на държавата, а служи вярно на [[Клавдий]]. През първата половина от управлението на [[Нерон]] не участва в политическия живот, докато през [[61]] г. императорът му поверява управлението на [[Тараконска Испания]].
-През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]], той получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]].
+През пролетта на [[68]] г. след като узнава за намерението на [[Нерон]] да го убие, както и за въстанието на [[Виндекс|Юлий Виндекс]] в [[Галия]], Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че [[Нимфидий Сабин]] (Nymphidius Sabinus), [[префект]]ът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на [[Сенат]]а и народа, но не и за император; след самоубийството на [[Нерон]] през юни 68 г., 71-годишният Галба получава титлата ''Цезар'' и влиза тържествено в [[Рим]].
 == Принципат ==
-С възкачването на Галба е сложен край на Юлиево-Клавдиевата династия, макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубатата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския [[плебс]] и [[лумпен|лумпенпролетариите]] в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.
+С възкачването на Галба е сложен край на [[Юлиево-Клавдиева династия|Юлиево-Клавдиевата династия]], макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския [[плебс]] и [[лумпен|лумпенпролетариите]] в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.
-Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки от Галба, който обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула [[Тит Виний|Виний]], префекта [[Корнелий Лакон|Лакон]] и либертина [[Икел]], фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".
+Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки от Галба, който обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула [[Тит Виний|Виний]], префекта [[Корнелий Лакон|Лакон]] и [[либертини|либертина]] [[Икел]], фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".
-[[File:Galba single.jpg|thumb|ляво|150px|[[Денарий]] на Галба]]
+[[File:Galba single.jpg|thumb|ляво|140px|[[Денарий]] на Галба]]
 На [[1 януари]] 69 г. избухва бунт сред [[легион]]ите в [[Германия]], които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на Галба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, той избира за помощник и наследник [[Луций Калпурний Пизон]], благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.
-[[Отон]], бившият управител на [[Лузитания]], и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан на Форума ([[15 януари]] [[69]]).
+[[Отон]], бившият управител на [[Лузитания]], и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан и обезглавен на Форума ([[15 януари]] [[69]]). Главата на екзекутирания император била набучена на копие и занесена като трофей на Отон.
+Според биографите му, въпреки неговата висока репутация като частно лице, Галба бил по-скоро лишен от пороци, отколкото надарен с особени добродетели. Светоний, историкът на ранната империя, не спестява съмнителните слухове по адрес на Галба - ръцете и краката му били увредени от [[артрит]], имал голям израстък, който придържал с превръзка, проявявал влечение към мъже, при това яки и зрели - негов дългогодишен любовник бил либертина Икел.
 През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. [[Тацит]] съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.