Мара Бранкович: Разлика между версии
1474 |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
{{факт|След смъртта на баща си е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.}} |
{{факт|След смъртта на баща си е за кратко [[регент]]ка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат [[Стефан Бранкович|Стефан]]. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.}} |
||
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]], след което Мара бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Там Мехмед ѝ дарява земи в близост до [[Света гора]], а по-късно и стари манастирски владения около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Тя получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} |
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]], след което Мара бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Там Мехмед ѝ дарява земи в близост до [[Света гора]], а по-късно и стари манастирски владения около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Тя получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в [[област]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207-208}} Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313-315}} |
||
Мара Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Процесията, с която през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описана в единственото авторско произведение на [[Владислав Граматик]], като целта на шествието и преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария е [[ктитор]]ка на Рилския манастир, дарявайки го с едно от най-ценните му притежания - [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>{{cite book |last= Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова |title= Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович |year= 2005, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref> |
Мара Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Процесията, с която през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описана в единственото авторско произведение на [[Владислав Граматик]], като целта на шествието и преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария е [[ктитор]]ка на Рилския манастир, дарявайки го с едно от най-ценните му притежания - [[Света Богородица (икона)|икона]]та на [[Света Богородица]]. <ref>{{cite book |last= Бакалова |first= Елка |authorlink= Елка Бакалова |title= Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович |year= 2005, ISBN 954-322-087-5 |publisher= [[БАН]] }}</ref> |
||
Версия от 19:52, 5 декември 2012
.jpg)
Мара Бранкович, известна сред българския народ още и като Мара Султанката, Мара Царкинята, Кало Мариа и Мара бяла българка [1] е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.
Мария е родена през 1412 година. Мария произхожда от рода на Бранковичите или Бранкови, чийто родоначалник е най-верния царски властел Бранко Младенович или Бранко Младенов, който управлява Охрид по времето на Стефан Душан. Фамилията Бранковичи е с преимуществено български корени [1][източник?], но сръбската историография я третира като сръбска владетелска династия. Неслучайно историците от 15 век като Дука говорейки за владенията на Георги Бранкович назовават деспота господар или владетел на Сърбия и България.
Мария е дадена в харема на Мурад II по политически съобръжения и като гаранция за мира между владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович и султана. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през 15 век в размирно време на възобновена османска експанзия към Централна Европа след поражението при Ангора. Деспотатът с център Смедерево представлява буферно държавно образувание между въздигащата се Османска империя и могъщото унгарско кралство.
Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в европейския югоизток. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник Мехмед II Завоевателя.
След смъртта на Мурад II през 1451 година неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.[2] През 1451 отхвърля предложението за династичен брак на император Константин XI Палеолог.[източник?]
След смъртта на баща си е за кратко регентка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат Стефан. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.[източник?]
През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар, след което Мара бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.[3] Там Мехмед ѝ дарява земи в близост до Света гора, а по-късно и стари манастирски владения около Солун.[2] Тя получава за издръжката си от сина му Мехмед поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.[2] Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.[4]
Мара Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Процесията, с която през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описана в единственото авторско произведение на Владислав Граматик, като целта на шествието и преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“. Мария е ктиторка на Рилския манастир, дарявайки го с едно от най-ценните му притежания - иконата на Света Богородица. [5]
Доживява старини и умира 1485 година в наследствените имения на царица Елена край село Ежево - Серско.
Източници
- ↑ Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия. История и етнография - по Нил Попов, 1917.
- ↑ а б в Имбър 2000, с. 207 – 208.
- ↑ Имбър 2000, с. 246.
- ↑ Имбър 2000, с. 313 – 315.
- ↑ Бакалова, Елка. Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. БАН, 2005, ISBN 954-322-087-5.
- Цитирани източници
- Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)
