Чешки език: Разлика между версии
м r2.7.2+) (Робот: Променяне от ur:چیکی زبان на ur:چیک زبان |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: kk:Чех тілі |
||
Ред 220: | Ред 220: | ||
[[jv:Basa Céko]] |
[[jv:Basa Céko]] |
||
[[ka:ჩეხური ენა]] |
[[ka:ჩეხური ენა]] |
||
[[kk:Чех тілі]] |
|||
[[kn:ಚೆಕ್ ಭಾಷೆ]] |
[[kn:ಚೆಕ್ ಭಾಷೆ]] |
||
[[ko:체코어]] |
[[ko:체코어]] |
Версия от 23:11, 7 декември 2012
Чешки език čeština | |
Страна | Чехия и други страни |
---|---|
Регион | Централна Европа, Източна Европа |
Говорещи | 12 000 000 |
Писменост | латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Славянски Западнославянски Чешко-словашки Чешки | |
Официално положение | |
Официален в | Чехия |
Регулатор | Институт за чешки език |
Кодове | |
ISO 639-1 | cs |
ISO 639-2 | cze |
ISO 639-3 | CES |
Чешки език в Общомедия |
Чешкият език е един от западнославянските езици. Говорен е главно в Чехия, Моравия, части от Силезия. Той е официалният език на Чехия.
История
Най-стари сведения за чешкия език се черпят от старославянските паметници (Киевски листове, 10 век, Пражки глаголически листове, 11 век),също и от съчинения на латински език (легенди, хрониката на Козма Пражки), повечето от 12-13 век, в които се срещат отделни чешки думи и изрази. През 14 век на чешки език се създават значителен брой научни и литературни съчинения. Като книжовен език постепенно се налага средночешкият диалект около Прага. Към 15 век завършават характерните за чешки език процеси:
- изчезване на носовите гласни
- еровете в слаба позиция отпадат, а в силна се изясняват
- извършват се прегласи на съгласните (r > ř),
- g > звучно гърлено h,
- y и i се изравняват по гласеж.
Именното склонение се групира в зависимост от граматическия род. Изчезват формите за аорист и имперфект при глаголите.
Диалектните различия постепенно намаляват под влияние на езиковите норми, наложени от Ян Хус. През 16 век за развитието на книж. език допринасят хуманистите, преводът на Кралицката библия и трудовете на Ян Коменски. Окончателното формиране на ч. книжовен е. се извършва от писателите и филолозите през 19 век (Павел Шафарик), които обогатяват речниковия му състав и го изчистват от чужди заемки.
Особености
Чешкият език притежава дълги и кратки гласни, които означават различни думи и грам. форми (напр. vada „недостатък“ - váda „свада“). l,r,m се явяват във функцията на гласни. Чешкото ударение е експираторно и фиксирано върху първата сричка от думата. Съществителните имена имат 7 падежа.
Основни диалекти:
- чешки
- ханацки
- моравско-словашки
- ляшки
Азбука
|
|
Литература
Външни препратки
|
|