Донино: Разлика между версии
| Ред 13: | Ред 13: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Донино се намира в Габровска област в [[планина|планински]] |
Село Донино се намира в Габровска област в [[планина|планински район]], до главният път Габрово В.Търново. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 18:36, 8 декември 2012
| Донино | |
  Донино  Донино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 175 души[1] (15 март 2024 г.) 35 души/km² |
| Землище | 5,003 km² |
| Надм. височина | 493 m |
| Пощ. код | 5342 |
| Тел. код | 06710 |
| МПС код | ЕВ |
| ЕКАТТЕ | 22959 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Габрово |
| Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Донино е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.
География
Село Донино се намира в Габровска област в планински район, до главният път Габрово В.Търново.
История
Старото име на село Донино е колиби Дядо Страти (Дядо Истрати). До 1900г. Дядо Страти е влизало в общ.Раховци и е наброявало 21 жители. 1910 - 44 жители, 1920 - 32 жители. През 1926 г. е вече към общ.Лесичарка - тогава е наброявало 19 къщи с 53 човека, а през 1934 - 63 жители. През 1951г. двете селища Дядо Страти и съседното Миневци са обединени с държавен указ под името Донино. Кръстено е на загиналата ятачка антифашистка Донка Христова Костова, родом от Дядо Страти. Местността на която се е зародило поселището в миналото се е наричало "Кръстопътя". Тук се пресичали два пътя: Първият от Жълтеш, Орловци, Иванковци, Копчелии, Дядо Страти, Велковци, Скалско към Гостилица. Вторият път от Търново, Дебелец, Дряново,Царева ливада, Върпищата, Дядо Страти, Брънеците към Габрово. През този район е минавал и старият римски път за Верея, между Иглика (Чомаци)и Костенковци, около Дядо Страти, под Трапесковци, Боженци, билото на Сечен камък към Бедек и оттам на юг през Балкана. Такова стратегическо място е било идеално за създаването на хан или странноприемница. Още преди Освобождението дядо Страти от Габрово си направил малка барака на "Кръстопътя". Той бил обущар и ковач. В нея поправял и продавал изработени от него обуща, цървули, подковавал конете и др. дейности. Първоначално идвал всекидневно, но по-късно се заселил за постоянно. Вторият заселник бил Иван Стойнов от Копчелиите. Около 1877 се преселил. Той също бил обущар, но направил и хан, кръчма, обущарница. По-късно се появили още пришълци от околните махали и колиби - Копчелии, Миневци, Раховци и по-далечните Мусина Ново село (Троянско).
Културни и природни забележителности
Няма такива забележителности.