Христо Караманджуков: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Премахната редакция 5265364 на 87.126.152.237 (б.) |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Image:Ivan i Hristo Karamandjukovi.jpg|мини|ляво|250п|Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо (1908 г.)]] |
[[Image:Ivan i Hristo Karamandjukovi.jpg|мини|ляво|250п|Семейството на Иван Караманджуков (с броеницата). Между него и жена му Стайка е синът им Христо (1908 г.)]] |
||
Христо Караманджуков е роден на |
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село [[Чокманово]], тогава в Османската империя. Той е най-големият син на [[Иван Караманджуков]], революционер, четник на [[Петко войвода]], лежал в Одринския затвор. |
||
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО. |
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и [[Райково]]. В 1895 година завършва [[Одринска българска мъжка гимназия|Четирикласното българско училище]] в [[Одрин]]. Учителства в [[Славейно|Карлуково]], а през 1898 - 1899 година завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското българско педагогическо училище]]. Като ученик в [[Сяр]] става член на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]], а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО. |
Версия от 07:29, 9 декември 2012
Христо Караманджуков | |
български революционер и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Сярско българско педагогическо училище |
Христо Караманджуков в Общомедия |
Христо Иванов Караманджуков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, общественик и книжовник.[1]
Биография
Христо Караманджуков е роден на 14 декември 1876 година в ахъчелебийското село Чокманово, тогава в Османската империя. Той е най-големият син на Иван Караманджуков, революционер, четник на Петко войвода, лежал в Одринския затвор.
Началното си образование Христо Караманджуков получава в Чокманово и Райково. В 1895 година завършва Четирикласното българско училище в Одрин. Учителства в Карлуково, а през 1898 - 1899 година завършва Серското българско педагогическо училище. Като ученик в Сяр става член на Българското тайно революционно братство, а през лятото на 1899 година се присъединява към ВМОРО.
През 1900 г. е секретар на околийското ръководство на революционната организация в Ахъчелебийско с псевдоним Горчо Смитков. В 1901 година по време на Пашмаклийската афера, в която е арестуван баща му, бяга заедно с Христо Лакудов в България и започва да действа нелегално в Османската империя. Обхожда и организира комитети в Ахъчелебийско, Даръдеренско, Ксантийско, Гюмюрджинаско и Дедеагачко. Караманджуков е един от инициаторите за свикването на Пловдивския конгрес (13 - 15 април 1902 г.), на който е представителна Ахъчелеби и на който е определен за агитатор и организатор в Малкотърновския революционен район и за кратко време е секретар в районната чета на Георги Кондолов.
В началото на 1903 година отново е прехвърлен в Ахъчелебийско. Представител е на Ахъчелебийския околийски революционен комитет на конгреса на Одринския окръг на Петрова нива (28 - 30 май). Участва в Илинденско-Преображенското въстание като член на ръководството на Ахъчелебийския въстанически район.
След потушаването на въстанието Караманджуков учи философия и педагогика в Софийския университет, но е изключен заради освиркването на княз Фердинанд I при откриването на Народния театър и завършва в 1908 година в Белград. След Младотурската революция в 1908 година се връща в Османската империя като учител. Преподава в Серското педагогическо училище и в Цариградската духовна семинария. Занимава се и с журналистика. Работи в близкия до партията вестник „Реч“.[2]
Преподава в Педагогическото училище в Дупница, където го заварва Първата световна война.
През 1917 г. като войник в Единадесета пехотна македонска дивизия е командирован в Ниш, където участва в издаването на вестник „Моравски глас“. След войната е директор на гимназията в Ксанти. След 1920 година, когато Ксанти е предаден на Гърция, се установява в София, където пише статии в разни списания и вестници. През 1921 г. издава заедно с Васил Дечев вестник „Родопски глас“ и Карта на Родопа – Смолено-рупската област. От същата 1921 до 1947 година е издател на списание „Родопа“, на което е редактор и разпространител. В 1934 година Караманджуков издава „Западно-тракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“.
От 1937 до 1939 г. е главен инспектор в Министерството на народната просвета. Като такъв използва възможностите си за разкриване на нови училища в Родопите, назначаване на учители и за развитието на образованието сред българите мохамедани. Христо Караманджуков участва в на дейността на Дружба Родина. Взема активно участие в работата на Тракийската организация още по време на създаването й през 1922 г. и в Рило-Родопския съюз. Член е на редакционния комитет на „Тракийския сборник“, а от 1934 до 1945 г. е претседател на Тракийския научен институт.
Умира в 1952 година.
В 1980 година е издаден сборник спомени и документи на Караманджуков под заглавието „Родопа през Илинденско-Преображенското въстание“, а в 1996 година - „Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903" . По случай 135-годишнината от рождението на Караманджуков Петър Маринов издава книгата „Христо Караманджуков. Радател за Българщината в Родопите – спомени, писма и документи“.[3][4]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 203. ISBN 954321056X
- ↑ Караманджуков, Христо. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание (спомени и документи), София, Издателство на Отечествения фронт, 1986, стр. 5-6.
- ↑ „Приносът на Черничево в македоно-одринското освободително движение“ по „Западнотракийските българи“ от Христо Караманджуков.
- Български революционери от Тракия
- Дейци на ВМОРО
- Възпитаници на Серското българско педагогическо училище
- Възпитаници на Одринската българска мъжка гимназия
- Дейци на Българското тайно революционно братство
- Хора от Област Смолян
- Учители в Серското българско педагогическо училище
- Преподаватели в Цариградската българска духовна семинария