Максим Горки: Разлика между версии
м r2.7.1) (Робот Добавяне: tg:Алексей Максимович Горкий |
м r2.7.2) (Робот Добавяне: sah:Максим Горькай |
||
Ред 147: | Ред 147: | ||
[[ro:Maxim Gorki]] |
[[ro:Maxim Gorki]] |
||
[[ru:Максим Горький]] |
[[ru:Максим Горький]] |
||
[[sah:Максим Горькай]] |
|||
[[sh:Maksim Gorki]] |
[[sh:Maksim Gorki]] |
||
[[si:මැක්සිම් ගෝර්කි]] |
[[si:මැක්සිම් ගෝර්කි]] |
Версия от 06:00, 12 декември 2012
Максим Горки Алексей Максимович Пешков | |
руски писател | |
Роден |
Нижни Новгород |
---|---|
Починал | |
Погребан | Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия |
Религия | атеизъм |
Литература | |
Псевдоним | Максим Горький, Иегудиил Хламида |
Период | 1892 – 1936 |
Течение | социалистически реализъм |
Известни творби | „Майка (роман)“ „На дъното“ |
Семейство | |
Подпис | |
Уебсайт | |
Максим Горки в Общомедия |
Максим Горки e руски писател. Рожденото му име е Алексей Максимович Пешков (1868–1936).
Живот и дело
Роден е на 28 март в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в атилие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.
През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете "Манифест на комунистическата партия" и "Капитала" на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба - поемата "Песен на стария дъб".
В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар Чудра". През 1898 са публикувани два тома "Очерци и разкази". Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича "европейски знаменит писател".
Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "Майка", написан през 1906 е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.
С романа си "Майка", Горки става основоположник на социалния реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи — „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.
През 1930-те год. той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа-епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.
Критическия му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самия Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600,000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.
И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя. Не за пръв път това азиатско чудовище разиграва трикове от тоя сорт, за да привлече наивници в мрежата си. Склонността му към сюрреалистични театрални разработки със съдбите на огромен брой хора е негова известна психопатска слабост.
Горки приема и се връща в Съветския Съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики. Него го величаят, наричат го родоначалника на соц-реализма; от него правят плакати с развят на вятъра перчем, загледан мъдро в далечината на руската степ; Горки сред съветските пионери; Горки замислен над новата си книга; Горки сред мужиците... Макар че в този цирк той повече нищо не пише. Касапинът на революцията гали егото на писателя и го използва за партийна пропаганда! Илюзията е абсолютно безпогрешна.
Този театър продължава до самия край: по Сталински използван и изплют, Горки умира В 1936 при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.
По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит.
Външни препратки
- Венцеслав Константинов: „Чехов през погледа на Максим Горки“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)