Максим Горки

Максим Горки Алексей Максимович Пешков
руски писател
Роден	16 март 1868 г. (стар стил) Нижни Новгород
Починал	18 юни 1936 г. СССР
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Религия	атеизъм
Литература
Псевдоним	Максим Горький, Иегудиил Хламида
Период	1892 – 1936
Течение	социалистически реализъм
Известни творби	„Майка (роман)“ „На дъното“
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Максим Горки в Общомедия

Максим Горки e руски писател. Рожденото му име е Алексей Максимович Пешков (1868–1936).

Живот и дело

Роден е на 28 март в Нижни Новгород. Баща му е дърводелец и умира от холера, когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при чертожник, попада в атилие за икони, работи като статист в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.

През 1884 заминава за Казан, с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете "Манифест на комунистическата партия" и "Капитала" на Маркс. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из Русия, по време на което написва първата си творба - поемата "Песен на стария дъб".

В края на 1891 Пешков е в Тифлис, където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и интернирани революционери-марксисти. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар Чудра". През 1898 са публикувани два тома "Очерци и разкази". Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича "европейски знаменит писател".

Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "Майка", написан през 1906 е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на сормовските работници, от тяхната революционна борба. Това е роман за работническата класа в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от Ленин принцип на комунистическата партия.

С романа си "Майка", Горки става основоположник на социалния реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи — „Старицата Изергил“, „Песен за сокола“, „Песен за буревестника“. Автор на романите „Тома Гордеев“, „Майка“, драмата „На дъното“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко. Помага на Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски да се утвърдят.

През 1930-те год. той създава пиесите „Егор Буличов и другите“, „Васа Железнова“. Започва да публикува романа-епопея „Животът на Клим Самгин“. Създава и редактира много списания и литературни поредици. Организира издателство „Световна литература“.

Критическия му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самия Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600,000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.

И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя. Не за пръв път това азиатско чудовище разиграва трикове от тоя сорт, за да привлече наивници в мрежата си. Склонността му към сюрреалистични театрални разработки със съдбите на огромен брой хора е негова известна психопатска слабост.

Горки приема и се връща в Съветския Съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики. Него го величаят, наричат го родоначалника на соц-реализма; от него правят плакати с развят на вятъра перчем, загледан мъдро в далечината на руската степ; Горки сред съветските пионери; Горки замислен над новата си книга; Горки сред мужиците... Макар че в този цирк той повече нищо не пише. Касапинът на революцията гали егото на писателя и го използва за партийна пропаганда! Илюзията е абсолютно безпогрешна.

Този театър продължава до самия край: по Сталински използван и изплют, Горки умира В 1936 при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.

По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит.

Външни препратки

• Венцеслав Константинов: „Чехов през погледа на Максим Горки“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)