Тутмос I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: tl:Thutmose I
Dinamik-bot (беседа | приноси)
м r2.6.2) (Робот Добавяне: ml:തുട്‌മസ് ഒന്നാമൻ
Ред 66: Ред 66:
[[ka:თუტმოს I]]
[[ka:თუტმოს I]]
[[lt:Tutmozis I]]
[[lt:Tutmozis I]]
[[ml:തുട്‌മസ് ഒന്നാമൻ]]
[[nl:Thoetmosis I]]
[[nl:Thoetmosis I]]
[[pl:Totmes I]]
[[pl:Totmes I]]

Версия от 14:46, 21 декември 2012

Тутмос I
египетски фараон

Роден
Починал
ПогребанДолина на царете, Луксор, Египет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
ДецаТутмос II
Хатшепсут
Тутмос I в Общомедия

Тутмос I е третия фараон от XVIII династия в Древен Египет. Той се възкачва на трона след смъртта на предишния фараон - Аменхотеп I. По време на управлението си той води военни кампании в Ливан и Нубия, изтласквайки границите на Египет по-надалеч от когато и да било дотогава. Също така построява и множество храмове. Той е първия фараон, за когото е потвърдено, че е издълбал гробницата си в Долината на царете (смята се, че може би Аменхотеп I го е изпреварил). Наследен е от сина си Тутмос II. Царуването на Тутмос I е датирано от 1506 до 1493 пр.н.е.

Семейство

Бащата на Тутмос е неизвестен военен. Името на майка му е записано - Сенсенеб, смята се че тя е била обикновена селянка. Кралица Ахмос, главната му жена, вероятно е дъщеря на Ахмос I и сестра на Аменхотеп I. Тъй като никога не е наричана "дъщеря на фараона", някои изказват съмнения, че може би е била сестра на самия Тутмос. Известно е, че Тутмос не се е оженил за Ахмос за да наследи Аменхотеп. Това е ясно по две причини. Първо, надписите в Карнак свързват Аменхотеп и Тутмос, много преди смъртта на Аменхотеп. Второ, първородният син на Тутмос от Ахмос - Аменмос, очевидно е роден много преди коронясването на Тутмос. Той е изобразен на възпоминателна плоча от четвъртата година от управлението на Тутмос, как ловува край Мемфис. Аменмос става "велик военачалник" на армията на баща си и умира не по-късно от собствената смърт на Тутмос през дванайстата година от управлението му. Тутмос има още един син и две дъщери от Ахмос. Синът и една от дъщерите му умират преди него. Тутмос има още един син от друга жена- Мутнофрет. Този син го наследява под името Тутмос II, като преди това Тутмос го венчава за единствената си оцеляла законнородена дъщеря - Хатшепсут. По-късно Хатшепсут твърди, че Тутмос I е оставил трона и на двамата, но това вероятно е пропаганда, целяща легитимирането ѝ, след като завзема властта.

Дати и продължителност на царуването

По времето на предшественика на Тутмос I - Аменхотеп I е документиран хелиакален изгрев на Сотис (Сириус), който е датиран през 1517 пр.н.е. при предположението, че е бил наблюдаван от Хелиополис или Мемфис. Съответно годината на смъртта на Аменхотеп и възкачването на трона на Тутмос е определена от повечето съвременни учени на 1506 г.пр.н.е. Ако обаче наблюдението е извършено в Тива, както смятат по-малка част от учените, то тогава Тутмос е бил коронясан през 1526 г.пр.н.е. Царуването му продължава 12 години и 9 месеца (или 13 години).Тези данни са подкрепени от два датирани надписа от осмата и деветата година от царуването му,намерени на камемен блок в Карнак, носещи неговия картуш. Съответно, обикновено се смята, че Тутмос I е управлявал от 1506 г.пр.н.е. до 1493 г.пр.н.е.Като някои от учените го датират от 1526 пр.н.е. до 1513пр.н.е.


Военни постижения

Малко след коронацията на Тутмос, Нубия възстава срещу египетското управление. Според автобиографията в гробницата на Ахмос, син на Ебана, Тутмос пътувал надолу по Нил и се бил в битката, убивайки лично нубийския цар. След победата, той обесил тялото на нубийския цар на носа на кораба си, преди да се върне в Тива. През третата година от управлението си, той води втора кампания срещу Нубия. По време на нея Тутмос заповядва да бъде разширен канала при първия катаракт (прокопан при Сезострис III от XII династия, с цел да се улесни пътуването нагоре по течението между Египет и Нубия. Това трябвало да помогне за интеграцията на Нубия в Египетската империя.

През втората година от управлението си Тутмос издълбава паметна плоча в Томбос, която документира, че е построил крепостта в Томбос, край третия катаракт. По този начин той разширява военното пристъствие на Египет, което дотогава се е простирало само до Бухен, на втория катаракт. Това означава, че някъде в началото на втората година от управлението си той е водил кампания в Сирия. Тази кампания е достигнала по-далеч на север от всяка друга египетска кампания. По време на кампанията принцовете на Сирия декларират подчинение на Тутмос. Когато обаче той се връща в Египет, те спират да плащат данък и започват укрепяване срещу бъдещи нашествия.

Тутмос трябвало да срещне още една военна заплаха, второ възстание в Нубия, през четвъртата година от управлението му. Съответно след победата неговото влияние се разпростира още по-далеч на юг, тъй като надпис, датиран от неговото управление е намерен в Кургус, южно от четвъртия катаракт. По време на управлението си, Тутмос започва няколко проекта, които ефективно слагат край на независимостта на Нубия за следващите 500 години. Той разширява храмовете на Сезострис III и Кнум, на отсрещната страна на Нил срещу Семна (нубийски град над втория катаракт). Има също така и документирани религиозни ритуали, които вицекраля на Ел-Каб трябвало да изпълнява в нубийските храмове в чест на фараона. Най-ефективно от действията му обаче е назначаването на мъж на име Тури на поста вицекрал на Куш,имащ още титлата "Син на фараона от Куш". С цивилен представител на фараона в Нубия, нубийците не смеели да се бунтуват толкова често, и Нубия била по-лесна за запазване от бъдещите фараони.

Строителни проекти

Тутмос I организира големи строителни проекти по време на управлението си, включително много храмове и гробници, но най-големите му проекти са в храма в Кранак, под наблюдението на архитекта Инени. Преди Тутмос, Карнак най-вероятно се е състоял само от дълъг път, водещ до централна платформа, с няколко параклиса покрай пътя. Тутмос е първият фараон, който драстично разширява храма. Той нарежда да бъде построена четвъртата и петата колони покрай пътя, заедно със стена, обикаляща вътрешното светилище и два пилона за знамена от двете страни на портата, както и още една ограждаща стена. Между четвъртата и петата колона той построява зала с колони от кедрово дърво. Този тип постройка е обичайна за Древен Египет и се предполага, че репрезентира папирусово блато, символ на съзиданието. По края на залата са поставени статуи, които редувайки се носят короната на Горен Египет и Долен Египет. И накрая, пред четвъртата колона той поставя още четири пилона за знамена и два обелиска. Единия от обелиските, сега паднал, не е надписан чак до управлението на Тутмос III. Кедровите колони вътре в залата са заменени от каменни от Тутмос III, но поне двете най-северни са заменени от самия Тутмос I. Хатшепсут също вдига два свои обелиска вътре в залата на Тутмос.

Освен Карнак, Тутмос I построява и статуи на Енеадата в Абидос, постройки в Армант, Омбос, Ел-Хиба, Мемфис и Едфу, както и няколко малки разширения на сгради в Нубия.

Тутмос I е първият фараон, който със сигурност е погребан в Долината на царете. Инену е нает да изкопае гробницата и предполага се да издигне погребалния му храм в Даир-ал-Бахри. Неговата гробница е идентифицирана като KV32. В нея е намерен жълт кварцов саркофаг, носещ името на Тутмос I. Но тялото му вероятно е преместено от Тутмос III в гробницата на Хатшепсут- KV20, която също съдържа саркофаг с името Тутмос I на него.

Смърт и погребение

Мумията на Тутмос е открита в Дейл-ал-Бахри, над погребалния храм на Хатшепсут, открит през 1881. Той е погребан заедно с други владетели от XVIII и XIX династии като Ахмос I, Аменхотеп I, Тутмос III, Рамзес I, Сети I, Рамзес II и Рамзес IX, както и фараоните от XXI династия Пинеджем I и II и Сиамун.

Оригиналния ковчег на Тутмос I е взет и използван от друг фараон от XXI династия. Първоначално мумията на Тутмос I се е смятала за изчезнала, но египтолога Гастон Масперо смята, базирайки се главно на фамилната прилика с Тутмос II и Тутмос III, че е разпознал Тутмос I в неидентифицираната мумия под номер 5283. Тази идентификация е подкрепена от последващи изследвания, разкриваши, че използваните балсамиращи техники се датират от подходящия период, почти сигурно след Ахмос I и са използвани през XVIII династия.

Тази мумия е изложена в музея в Кайро. През 2007 др.Захи Хавас съобщава, че мумията, смятаща се за Тутмос I, всъшност е на 30 годишен мъж, починал от рана от стрела в гърдите. Поради младата възраст и причините за смъртта, почти е сигурно, че това все пак не е мумията на Тутмос I. Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA