Югославска народна освободителна армия

Знаме на югославските партизани

Югославска народна освободителна армия (ЮНОА) (на български: Югославска народна освободителна армия (ЮНОА); на сърбохърватски: Narodnooslobodilačka vojska (NOV); на македонски: Народноослободителна војска (НОВ) е комунистическа партизанска организация в бивша Югославия през Втората световна война. Воюва от 1941 до 1945 г. срещу правителството на националното спасение, окупационните сили на Нацистка Германия, Кралство Италия, Царство България, балистите, усташите, хърватски домобран, словенски домобран, четниците.

В състава на югославските комунистически партизански сили се включват участници от всички етноси и държави образували се следствие от разпада на Югославия, но най-многобройни сред тях са сърбите, хърватите и бошняците. Съпротивителното движение придобива размах основно на територията на Босна и Херцеговина, Северна Черна гора и Далмация. Началото на съпротивата се слага в Западна Сърбия, но немски и български военни сили успяват да изтласкат подкрепените от съюзниците югославски партизани в Динарите, като по този начин обезопасяват важния статегически коридор по долините на Морава и Вардар с оглед продоволственото и вещево снабдяване по него за Група армии „Е“ в Гърция, както и за африканския корпус на генерал Ромел.

Начало

Началото на партизанската комунистическа съпротива в бивша Югославия се слага непосредствено след началото на операция Барбароса на 22 юни 1941 година. Същия ден в гора близо до Сисак в Хърватия се сформира първата лява партизанска формация в Югоизточна Европа срещу силите на Оста. Партизанското движение е сложено под ръководството на Югославската комунистическа партия, като съпротивата относително лесно е поставена на интернационална нога предвид проповядваната комунистическа идеология от левите партизани сред народите на бивша Югославия. За това спомага както трансформацията на Кралство Югославия към федерация след Марсилския атентат, така и противопоставянето на комунистическата идеология на националистическата като способ за решаване на националния въпрос в бивша Югославия, т.е. един вид в противотежест на господстващия национализъм сред държавите от Тристранния пакт.

Началото на организираното югославско партизанско движение се слага на среща на партизанския актив в село Столица край Крупан, Западна Сърбия на 26 септември 1941 година.

Съвещанието на партизанския актив отчита, че през периода юли-август 1941 партизанското движение на територията на бивша Югославия е вяло, в Словения и Хърватия не придобива очакваните размери, а от Македония на съвещанието даже не присъства т.нар. секретар на Покрайнския комитет на Комунистическата партия на Югославия Методи Шатаров. Съвещанието отчита липса на координация и субординация между различните т.нар. покрайнски комитети, щабове и партизански единици. На съвещанието присъстват и вземат участие следните представители на централния комитет на ЮКП:

Файл:Tito i prva proleterska.jpg

Йосиф Тито пред строя на бригада на ЮНОА

• Йосип Броз Тито
• Иван Милутинович
• Александър Ранкович
• Иво Лола Рибар

и на регионалните (териториални) комитети:

1. от Сърбия:

• Сретен Жуйович
• Родолюб Чолакович
• Филип Кляич

IV- а Хърватска пролетарска бригада

2. от Хърватия:

• Раде Кончар
• Владо Попович

Файл:Slavonski Korpus 1943.JPG

Партизани от Славонски корпус.1943 г.

3. от Словения:

• Франц Лескошек
• Миха Маринко

4. от Босна и Херцеговина:

• Светозар Вукманович-Темпо
• Слободан Принцип

както и следните коменданти и комисари на партизански отряди:

• Коча Попович
• Небойша Йеркович
• Милош Минич
• Здравко Йованович
• Драгойло Дудич

На съвещанието не присъстват представители на комунистическата партия от Черна гора, а Македонската комунистическа партия е представена от набързо сформирания нов служебен покрайнски щаб с представители Драган Павлович и Лазар Колишевски.

Партизанското съвещание взема решение да се премине към изграждането на партизански бойни формирования с щабове и политически комисари на цялата територия на бивша Югославия, като отделните единици да се ръководят и подчиняват на общ Върховен щаб. Решава се участниците в комунистическата съпротива да се наричат помежду си партизани, а формираните измежду тях бойни групи - партизански отряди. Решава се, че в състава на партизанските отряди ще влизат и по-малки бойни единици наименовани батальони и чети. Разглеждат се и други организационни въпроси по отношение укрепването на дисциплината, медицинското и интенданско обслужване на отрядите, като се поставят задачи по набирането на разузнавателна информация за/от противника. Допуска се съседни партизански отряди да формират партизански групи с временен щаб по изпълнение на общи задачи. Партизаните полагат партизанска клетва за вярност към комунистическите идеали и т.нар. общоюгославска родина.

Развитие

Още през есента на 1941 година, югославското партизанско движение е поставено под ръководството на Тито. Излезлите като югославски партизани са от нисшите социални слоеве на населението и първоначално имат слаби успехи. До 1943 година те постепенно набират сила, а след Сталинградската битка съпротивителното югославско движение се разраства стремглаво.

Тактика

Първоначално югославските партизани нямат ресурс да извършват значими офанзивни действия срещу подразделенията на силите на Оста и техните съюзници, като действията им се изразяват и ограничават предимно в саботажи и прекъсване на комуникационни линии в тила на противника, т.е. те провеждат стратегически своеобразна "война на изхабяване" предвид ограничените ресурси на страните от Тристранния пакт във Втората световна война.

Западна подкрепа

След бързото настъпление в дълбочина на войските на Оста на Източния фронт, и предвид тежкото положение на Съветския съюз при военните кампании през годините 1941/42, югославските партизани получават подкрепа и от Великобритания и САЩ. С оглед поддръжката за четниците от немците, постепенно западните съюзници припознават югославските партизани за свои стратегически съюзници, преорентирайки и концентрирайки подкрепата си за тях, за сметка на четниците на Дража Михайлович.

Ролята на югославските партизани при възстановяването на Югославия

През октомври 1944, Чърчил и Сталин на среща на четири очи договарят възстановяването на Югославия, и разделянето ѝ в съотношение 50:50 на сфери на влияние между Съветския съюз и западните съюзници. Месец по-рано, Тито уговаря със Сталин, военната подкрепа на Червената армия за овладяване територията на бивша Югославия и начина за осигуряване на контрол за югославските партизани върху бъдещата следвоенна власт във вече предвидената за федерална и републиканска Югославия.

Партизански паметник в гр. Белград

Предвид договорката между Чърчил и Сталин при посредничеството на Великобритания е сформирано в края на 1944 югославско коалиционно правителство, състоящо се от представители на югославските партизани, и от такива на бившото роялистко югославско правителството в изгнание в Лондон. Постепенно с поддръжката на Червената армия Тито овладява реално властта посредством заетите ключови командни длъжности от представители на югославските партизани във възстановените югославски въоръжени сили. Личния състав на югославските въоръжени сили се състои изцяло от представители на бившите югославски партизани.

След елиминирането на Дража Михайлович посредством инспириран съдебен процес и разрива със Сталин през 1948 година, Тито като бивш върховен ръководител на югославските партизани овладява еднолично цялата власт в бивша Югославия, налагайки за официална идеология на държавата т.нар. титовизъм.

Послеслов

Югославия благодарение на Тито и титовизма по конюктурни съобръжения от геополитическо естество оцелява като държава по време на Студената война, но с падането на Берлинската стена, създадената изкуствено федерация се разпада.

Вижте също

• Офанзиви срещу Титовите партизани

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jugoslawische Volksbefreiungsarmee в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Саветовање у Столицама“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

• Портал „Македония“