Коняво: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 82: Ред 82:
== Личности ==
== Личности ==
;Родени в Коняво
;Родени в Коняво
* [[Никола Христов (офицер)|Никола Христов]] (1894-1950), български генерал
* {{BGR-флаг}}[[Никола Христов (офицер)|Никола Христов]] (1894-1950), български генерал
;Починали в Коняво
;Починали в Коняво
* {{BGR-флаг}}[[Коте Попстоянов]] (1845 - 1910), български революционер и просветен деец
* {{BGR-флаг}}[[Коте Попстоянов]] (1845 - 1910), български революционер и просветен деец

Версия от 19:33, 23 декември 2012

Коняво
Общи данни
Население776 души[1] (15 юни 2020 г.)
61,1 души/km²
Землище13,102 km²
Надм. височина548 m
Пощ. код2540
Тел. код07926
МПС кодКН
ЕКАТТЕ38432
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Огнян Атанасов
(Партия на зелените; 2023)
Кметство
   кмет
Коняво
Даниела Божилова
(независим)

Коняво е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Област Кюстендил.

География

Село Коняво се намира в Кюстендилската котловина, на североизток от гр.Кюстендил, на шосето София - Кюстендил - Скопие и отклонението за гр.Бобов дол, в югозападните поли на Конявската планина. Купно село.

Климат : умерен, преходно континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Коняво (1949-1978) и Община Кюстендил (от 1978 г.). [1]

Население

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 716 997 1187 1263 1282 1301 1145 1369 1369 1115 817

История

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от античен некропол и светилище в местността "Маркова стъпка".

През римската епоха селището се нарича Спинопара.

В турски регистри селото се споменава като Коново (1570), Койнива, Коньово и Коньова (1576). В своите пътеписи (1836-1838) французинът Ами Буе го посочва като "Конево, Кониево, където пътят за Радомир пресича през брод Стримон". В руска триверствова карта от 1878 г. е записано като Коньово.

През 1866 г. селото има 64 домакинства с 460 жители. Преди Освобождението селото брои 50 български и 40 турски къщи. Само 8 турски къщи били с постоянни жители - останалите турци живеели в Кюстендил.Земята била притежание на четири големи турски чифлика 7 Ибраимов, Пашов, Расимбегов и Февибегов.

В края на ХІХ век селото има 10288 декара землище, от които 6193 дка ниви, 1695 дка гори, 1341 дка лозя, 583 дка естествени ливади, 511 дка овощни и зеленчукови градини и др. и се отглеждат 972 овце, 319 говеда и 58 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 6 воденици и бакалница.

Селото има собствено училище от 1874 г., през 1880 г. е построена църквата "Преображение Господне".

През 1915 г. е учредено Земеделско скотовъдно спестовно-заемно сдружение "Орач". Открита е пощенска станция (1921), създадено е читалище "Светлина" (1922), лекарски участък (1935), лятна детска градина (1936). През 1928 г. е образуван воден синдикат "СТрума", който построява помпена станция между селата Ръждавица и Шипочано.Селото е водоснабдено (1934) и електрифицирано (1939).

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Обединение", което от 1960 г. е център на Обединено ТКЗС"Димитър Благоев" (включващо и Жабокрът с махалата Гирчевци, Копиловци, Дворище, Буново и Цървеняно), а от 1982 г. е център на АПК"Димитър Благоев" - с.Коняво.

Изградени са 2 помпени станции за напояване (1952, 1962), нови стопански постройки, читалищен дом, административна сграда, магазини, детска градина, аптека, стадион и лятна къпалня (1960), лятно кино. Оформен е площад, повечето от улиците са благоустроени и асфалтирани, строят се нови модерни обществени и частни сгради.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството и ловния туризъм.

Религии

Село Коняво принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

  • Кметство Коняво.
  • Читалище "Светлина" - действащо читалище, регистрирано под номер 2568 в Министерство на културата на Република България. Дейности : Група за народни обичаи Лазарки; Клуб Млад приятел на книгата; Кръжок по народно творчество; библиотека с 12742 тома.

Исторически, културни и природни забележителности

  • Църква "Преображение Господне" (1880).
  • Архитектурен паметник на загиналите руски воини в Руско-турската война.

Икономика

До 1989 г. в черешовите насаждения на Коняво са произвеждани 60% от цялата черешова продукция на България за износ за прясна консумация. В селото има кариера за гранит, пътна фирма и бензиностанция.

Редовни събития

  • Събор.

Личности

Родени в Коняво
Починали в Коняво

Литература

Външни препратки