Жилищна кооперация: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Закон за ЖСК
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]]
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]]


'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]].
'''Жилищна кооперация''', също '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''', е наименование на вид [[апартамент]]на [[жилище|жилищна]] [[сграда]], разпространен в [[България]]. Обикновено са поне на 3 [[етаж]]а.


Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] да изготви проект и чрез строител издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици.
Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] да изготви проект и чрез строител издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици.


== История ==
== История в България ==
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на [[1920-те]] год. по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]] поради възникналия след [[Първата световна война]] жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като [[Варна]] и [[Бургас]].


Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] год. Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на [[София - централна част|Центъра]] на столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.


Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.
Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.


== Кооперации от 1920-те - 1940-те год. ==
== Кооперации от 1920 - 1940-те год. ==
=== Характеристики на сградите ===
=== Характеристики на сградите ===
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-икрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].
Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Във вътрешното разпределение преобладава [[вестибюл]]ната система, при която [[стая|стаите]] са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (''вестибюл''), отделено с голям [[портал]] (най-често 4-крилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла) и [[слуга|слугински]] (кухненски), който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) [[стълбище]]. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от [[дюшеме]], а от [[1940-те]] год. се ползва и [[паркет]].


=== Стилови характеристики ===
=== Стилови характеристики ===
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]) на Орлов мост]]
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]) на Орлов мост]]
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернизма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].


=== Строителство ===
=== Строителство ===

Версия от 15:06, 1 януари 2013

Жилищна кооперация в София на арх. Георги Овчаров от 1929 г.

Жилищна кооперация, също кооперативен дом или кооперативна палата, е наименование на вид апартаментна жилищна сграда, разпространен в България. Обикновено са поне на 3 етажа.

Строежът на сградата се извършва на кооперативни начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат архитект да изготви проект и чрез строител издигат жилищна сграда с апартаменти като жилищни единици.

История в България

Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в България става възможно в началото на 1920-те год. по време на правителството на Александър Стамболийски, когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в София поради възникналия след Първата световна война жилищен проблем и придошлите преселници от другите обеднели райони на страната. Могат обаче да бъдат видени и в някои други големи български градове като Варна и Бургас.

Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 1920-те год., когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през 1930-те год. Днес те доминират в централните части на София, като оформят облика на Центъра на столицата. Строителството им продължава до 1946 г., когато поради настъпилите промени са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство е изоставен.

Само след няколко десетилетия в практиката отново се появява кооперативното жилищно строителство, като за целта е изготвена нормативна уредба чрез Закона за жилищностроителните кооперации, приет през 1978 г.

Кооперации от 1920 - 1940-те год.

Характеристики на сградите

Сградите най-често са с 3 до 5 етажа, поради което малко от тях са снабдени с асансьор. Във вътрешното разпределение преобладава вестибюлната система, при която стаите са организирани около помещение без пряка слънчева светлина (вестибюл), отделено с голям портал (най-често 4-крилен) от дневната стая. Нерядко апартаментите са снабдени с 2 входа - официален (отвеждащ към вестибюла) и слугински (кухненски), който води към коридор към кухнята и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с допълнително (слугинско) стълбище. Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са от дюшеме, а от 1940-те год. се ползва и паркет.

Стилови характеристики

Кооперативните домове „Асеновец“ (1925) и „Царевец“ (1930) на Орлов мост

В стилово отношение жилищните кооперации от онзи период се свързват с архитектурното течение на Модернизма. Забелязват се и характеристики на стила Сецесион предимно в сградите от 1920-те год. През 1930-те год. паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към националния стил със заемки от традиционната българска възрожденска архитектура.

Строителство

Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 1920-те год., са построени с конструкция тип пруски свод - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с железобетонен пълнеж помежду им. След Чирпанското земетресение от 1928 г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни тухли.

Архитекти

Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, повечето от архитектите, работили там от 1920-те до 1940-те год., имат реализирани проекти за кооперативни домове - Радослав Радославов, Константин Джангозов, Георги Овчаров, Христо Бърнев, Иван Васильов, Георги Апостолов и др.

Външни препратки