Афера Бломберг-Фрич: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: fi:Blomberg–Fritsch-kriisi
м r2.7.3rc2) (Робот Добавяне: pl:Afera Blomberga-Fritscha
Ред 54: Ред 54:
[[nl:Blomberg-Fritsch affaire]]
[[nl:Blomberg-Fritsch affaire]]
[[no:Blomberg-Fritsch-affæren]]
[[no:Blomberg-Fritsch-affæren]]
[[pl:Afera Blomberga-Fritscha]]
[[ru:Дело Фрича — Бломберга]]
[[ru:Дело Фрича — Бломберга]]
[[uk:Справа Бломберга-Фріча]]
[[uk:Справа Бломберга-Фріча]]

Версия от 15:06, 3 януари 2013

От ляво на дясно; Герд фон Рундщет, Вернер фон Фрич и Вернер фон Бломберг през 1934 г.

Аферата Бломберг-Фрич известна още като Кризата Бломберг-Фрич са два свързани скандала разиграли се в началото на 1938 г. и довели до подчиняване на германската армия (Вермахта) под командването на Адолф Хитлер. Както било документирано в Хосбахската конференция той бил твърдо недоволен от тези двама надути и изтъкнати военни служители, карайки го да гледа на тях като твърде колебливи към воената подготовка.

Женитба на Бломберг

През януари 1938 г. Бломберг, 60 годишен се жени за 26 годишната Ерна Грун (наричана понякога Ева или Маргарете).

Скандалът се развива след 12 януари 1938 г., когато полицейски офицер открил, че 26 годишната машинописка е бивша проститутка с криминално досие и докладвал веднага в гестапо и на Гьоринг, един от кумовете. След прииждането на този факт, донесъл голям шок за Хитлер както и за началника на луфтвафе и който нарушил стандартът за поведение на служителите определен от самия Бломберг, фюрера (втория кум на сватбата) наредил незабавното му анулиране, с цел предотвратяване на всякакви скандали както и запазването на цялостта на армията. Военният министър обаче не се съгласил с наредбата и отказал всякакво подчинение, като на 27 януари 1938 г. подал оставка от всички военни постове, малко след като Гьоринг го заплашил да даде публичност на миналото на жена му.

Фрич

Събитията около брака на военния министър вдъхновили много шефа на Луфтвафе и Хайнрих Химлер да организират подобен скандал и за главно-командващият Вернер фон Фрич, с цел Фрич да не наследи Бломберг и по този начин да се превърне в началник на Гьоринг, а райхсфюрера да отслаби силите на германския Вермахт и нейните главни аристократични лидери като укрепи неговата СС и особено Вафен-СС, главният конкурент на редовната германска армия (Сухопътни сили).

Дни по-късно Гьоринг и Химлер обвинили главно-командващият в хомосексуализъм. По-късно той е оправдан, а събитията станали известни като „аферата Бломберг-Фрич“.

Малко след оправдаването генерал Бек съобщил,[1] че е окуражен от Фрич да извърши военен преврат, но Фрич отказал след което подал оставката (4 февруари) препоръчвайки Браухич за негов заместник .

Реорганизация

Хитлер се възползвал от момента, за да извърши преустройство на Вермахта като прехвърлил задълженията на военния министър (Reichskriegsministerium) към новата организация наречена Главното командването на Вермахта (Oberkommando der Wehrmacht, или OKW) и Вилхелм Кайтел, който поел поста началник на ОКВ.[2] Това отслабило традиците на върховното командване на армията (ОКХ или OKH), която сега е подчинена на ОКВ (Oberkommando der Wehrmacht).

Освен горните промени той заменил и няколко генерали и министри с хора, дори и по лоялни към него като приема де факто по-ефективен контрол над армията, която де юре той командва. Разбирасе както и други тека и тези промени са били оспорвани от високопоставени членове на Вермахта, най-вече от генерал-полковник Бек, който разпространявал петиция подписана от фелдмаршал Рундщет и др.

Втори етап

Скоро станало известно и че обвиненията са неверни. Досието било за човек с подобно име, Ритмайстер фон Фрич. Химлер немогъл да повярва, но представил свидетели поддържащи същото обвинение. След тези факти от Вермахта поискали честно дело за проучване на Аферата Бломберг-Фрич, тъй като тя много се раздухала.

Свидетелите предоставени от Химлер твърдят, че обвиняемият фон Фрич бил забелязан като офицер в хомосексуален акт в обществена тоалетна в Берлин с известна личност под името "Баварския Джо".[3] Свидетелите, един от тях на име Ото Шмид, оказал се мюнхенска проститутка с дълга криминална съдимост били подкупени да подкрепят обвинението, като в главната си престъпна дейност е влизало шпионаж и изнудване на хомосексуалисти.

С оглед на свидетелските показания членове на германския офицерски корпус били ужасени от малтретирането на Фрич, като се заканили да подложат Химлер, Гьоринг и дори самият канцлер на голям натиск от тяхна страна. Последвало успешното присъединяване на Австрия (аншлус) и много скоро прикриването на онези критици. На 18 август Бек заедно с фелдмаршал Рундщет подали оставка, но получили разрешение за оттегляне чак през октомври на същата година.

Оправдание

Свидетелите срещу Фрич по-късно оттеглили обвиненията си, но били убити. На 18 март той е оправдан, но името му било вече опетнено с случая на хомосексуалиста. Не става главно-командващ на армията, въпреки че армията иска неговата реабилитация, но пък е назначен за почетен командир на артилерийски полк.

С избухването на Втората световна е изпратен да инспектира фронтовата линя непосредствено след нахлуването в Полша, но е прострелян в крака и умира в рамките на минута.

Бележки

  1. Wheeler-Bennett Nemesis p369
  2. Кайтел, според мемоарите си се срещнал с Хитлер на 26 януаир 1938 г., за да обсъдят наследника на Бломберг. На срещата записал как Хитлер му показал обвинителния акт срещу Фрич по Параграф 175 от наказателния кодекс.
  3. Ханс Гизевйус To the Bitter End, p 229

Външни препратки

Шаблон:Link FA