Калово: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18: Ред 18:
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>.


В 1907 - 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.</ref>
Според „[[Одрински глас]]“ в 1907 - 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.</ref>


Присъединено е към България през [[1913]] г. Към [[1926]] г. населението му е 152 души.<ref name="spps"/>
Присъединено е към България през [[1913]] г. Към [[1926]] г. населението му е 152 души.<ref name="spps"/>

Версия от 13:41, 4 януари 2013

Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Калово (Община Търговище).

Калово
Общи данни
Население33 души[1] (15 март 2024 г.)
0,872 души/km²
Землище38,538 km²
Надм. височина254 m
Пощ. код8368
Тел. код05958
МПС кодА
ЕКАТТЕ35451
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Малко Търново
Илиян Янчев
(ГЕРБ; 2011)

Калово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.

География

Село Калово е разположено на южния склон на рида Босна в Странджа. То се намира и в границите на Природен парк „Странджа“.[2]

История

Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало[3].

Според „Одрински глас“ в 1907 - 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.[4]

Присъединено е към България през 1913 г. Към 1926 г. населението му е 152 души.[2]

Личности

Забележителности

  • Църква „Свети Георги“ (18-19 век)[2]
  • Защитена местност Парория[2]
  • Долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък[2]
  • Тракийски могили в местностите Тумбата, Яновото ниве, Кориите и Гьола[2]

Източници

  1. www.grao.bg
  2. а б в г д е Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
  4. Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.
  • Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1-2:

Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция Десислава Михалева. Връщане към корените.История на с. Калово. Поля Жекова. Население - заселване и миграция Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци. Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци. Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм "Св. Георги" в с. Калово. Иглика Грозева. Играта - пък към детската душевност и светото православие. Шаблон:Мъниче селища в България