Калово: Разлика между версии
Ред 18: | Ред 18: | ||
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>. |
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.</ref>. |
||
Според „[[Одрински глас]]“ в 1907 - 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.<ref>Одрински глас, брой 4, 3 февруари 1908, стр. 3.</ref> |
|||
Присъединено е към България през [[1913]] г. Към [[1926]] г. населението му е 152 души.<ref name="spps"/> |
Присъединено е към България през [[1913]] г. Към [[1926]] г. населението му е 152 души.<ref name="spps"/> |
Версия от 13:41, 4 януари 2013
- Тази статия е за селото в България. За селото в Сърбия вижте Калово (Община Търговище).
Калово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 33 души[1] (15 март 2024 г.) 0,872 души/km² |
Землище | 38,538 km² |
Надм. височина | 254 m |
Пощ. код | 8368 |
Тел. код | 05958 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 35451 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Малко Търново Илиян Янчев (ГЕРБ; 2011) |
Калово е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.
География
Село Калово е разположено на южния склон на рида Босна в Странджа. То се намира и в границите на Природен парк „Странджа“.[2]
История
Селото се споменава за пръв път в османски данъчни регистри от 17 век. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Калово силно пострадва. Всичките 30 къщи са ограбени, а населението е избягало[3].
Според „Одрински глас“ в 1907 - 1908 година селото пострадва от властите вследствие на гръцки интриги.[4]
Присъединено е към България през 1913 г. Към 1926 г. населението му е 152 души.[2]
Личности
- Шаблон:BGR-флаг Жеко Праматаров (1875 - ?), български революционер от ВМОРО
Забележителности
- Църква „Свети Георги“ (18-19 век)[2]
- Защитена местност Парория[2]
- Долмени в местностите Змеюви къщи и Похлупен камък[2]
- Тракийски могили в местностите Тумбата, Яновото ниве, Кориите и Гьола[2]
Източници
- Статии в сп. Архив за поселищни проучвания, 2006, № 1-2:
Петър Маринов. Особености на методиката на православно-краеведската експедиция Десислава Михалева. Връщане към корените.История на с. Калово. Поля Жекова. Население - заселване и миграция Станка Куюмджиева. Духовното родство в традициите и обичаите на каловци. Елена Донева. Значение на кръвното родство за нравствения облик на православното семейство Дани Котев. Православната вяра в светогледа на каловци. Винсент Бармуков. Църковното благочестие на православните християни в с. Калово Илия Поповски. Вътрешна уредба и благоукраса в храм "Св. Георги" в с. Калово. Иглика Грозева. Играта - пък към детската душевност и светото православие. Шаблон:Мъниче селища в България