Венелин Ганев: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
добавки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Венелин Ганев |
| име = Венелин Ганев |
||
| портрет= BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg |
| портрет = BASA_118K-2-87_Venelin_Ganev_(retouched).jpg | портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви" |
||
⚫ | |||
| портрет-описание = проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви" |
|||
| роден-дата = [[16 февруари]]{{дата нов стил}} [[1880]] |
|||
⚫ | |||
| роден- |
| роден-място = [[Русе]], [[България]] |
||
| починал-дата = [[25 март]] [[1966]] |
|||
| роден-място=[[Русе]], [[България]] |
|||
| починал- |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал- |
| починал-години = 86 |
||
| още= |
| още = |
||
{{Депутат-България|21о=1}}<ref>[http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=108&Itemid=29 Списък на депутати на Радикалдемократическата партия]</ref> |
{{Депутат-България|21о=1}}<ref>[http://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&task=view&id=108&Itemid=29 Списък на депутати на Радикалдемократическата партия]</ref> |
||
}} |
}} |
||
''' |
'''Венелин Йорданов Ганев''' е [[България|български]] [[юрист]], [[дипломат]], [[политик]] и [[академик]]. Той е водещ авторитет в областта на [[търговско право|търговското право]] и общата теория на правото, а след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през [[1944]] е един от [[регент]]ите на малолетния цар [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] ( |
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. |
||
През 1908 Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През |
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/> |
||
През |
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва като независим участник в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с [[Тодор Павлов]] и [[Цвятко Бобошевски]], става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на [[монархия]]та на [[18 септември]] [[1946]].<ref name="ташев"/> |
||
Още през |
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в [[Дряново]], а през 1948 година е изключен от [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]].<ref name="ташев"/> |
||
Венелин Ганев умира на [[25 март]] [[1966]] година в [[София]].<ref name="ташев"/> |
|||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
Ред 47: | Ред 49: | ||
[[Категория:Български юристи]] |
[[Категория:Български юристи]] |
||
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Русе]] |
||
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]] |
|||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Регенти на България]] |
[[Категория:Регенти на България]] |
||
[[Категория:Родени в Русе]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
Версия от 14:47, 4 януари 2013
Венелин Ганев | |
български юрист и политик | |
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви" | |
Роден | Венелин Йорданов Ганев
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Женевски университет Лайпцигски университет |
Партия | Радикалдемократическа партия Демократически сговор Отечествен фронт |
Работил в | Софийски университет Университет за национално и световно стопанство |
Народен представител в: XXI ОНС [1] | |
Венелин Ганев в Общомедия |
Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.
Биография
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3].
През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор. След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в Дряново, а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]
Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]
Библиография
- „Шопен“ (1919)
- „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
- „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
- „Курс по търговско право“ (1923)
- „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
- „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
- „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 - в два тома, 1944 - второ, допълнено издание)
- „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
- „Демокрация“ (1946)
- „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)
Бележки
- ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
- ↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
Петър Джидров | → | министър на правосъдието (7 май 1919 – 6 октомври 1919) | → | Марко Турлаков |