Модош: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 19:21, 15 юли 2006

Модош (на сръбски:Јаша Томић или Jaša Tomić, немски: Modosch, унгарски: Módos, по-рядко - Németmódós) е село разположено в община Сечан, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия, в близост до сръбско-румънската граница. Днес село Модош е преименувано в чест на Яша Томич (1856-1922), сръбски публицист и политик от Войводина. При село Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с Румъния.

Селото има предимно сръбско население, има и малка българска банатска общност.

История

За пръв път село Модош се споменава в документи от 1334 година под имeто Мадус, по-късно и като Модус и Модош. По това време населението на Модош е унгарско. След 16 век, когато този район е завладян от османците, част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-18 век отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След 1717 година Модош е включен в състава на Австрийската империя. През същата година година селото има 50 къщи. През 1746 година в Модош е издигната православна църква "Св. Никола", построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.

През втората половина на 18 век в Модош се заселват жители от различни националности - немци (след 1792 година), сърби, българи, унгарци и други.

След разпада на Австро-Унгария през 1918 година за кратко селото е в границите на Румъния. С влизането в сила през 1924 година на Белградския протокол от 1923, определящ границата между Кралството на сърби, хървати и словенци и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.

Според данни на българското консулство в Белград, през 1942 година Модош има 4300 жители. След края на Втората световна война населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души според данни от 1931).

През 1971 година Яша Томич има 3 873 жители.

През 2005 Яша Томич е наводнено от придошлите води на близката река Тимиш (на банатски български: Timiš).

Българите в Модош

Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селото след 1779 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). През 80-те години на 19 век една част от българските жители на Модош се завръщат в България и заедно с други банатски българи се заселват в село Бърдарски геран.

През втората половина на 20 век българският учител Димитър Недельов е преподавател на български език в селото. Обучението на български език е прекратено през 1895 година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.

През 1896 година Любомир Милетич посочва 400 българи в Модош. Според унгарската статистика от 1910 година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.

През първата половина на 20 век българите са третият по брой етнос в Модош след немците и сърбите. Немците и българите, които са католици, ползвали обща църква, в която имали равни права. Всяка втора неделя местният немски свещеник служел на “далматски” (т.е. хърватски език) за българите.

Личности

Йозу (Йосиф) Рил – просветен деец на банатските българи
Георги Дамянов (1911-1991) – поет, просветен деец на банатските българи

Външни връзки

Шаблон:Sr икона Сайт на Яша Томич
"Наводнение в село Модош" - jasatomic.org.yu, 30 април, 2005
"Река Тимиш отново стигна максимума" (на сръбски)- B92, 29 април, 2005
Положението в Модош се влошава (на английски) - Wikinews, 30 април, 2005

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | тел-код=
 }}
-[[Картинка:Jasatomicflood.jpg|thumb|300px|Наводнение в село Модош през 2005]]
 '''Модош''' (на [[сръбски език|сръбски]]:''Јаша Томић'' или ''Jaša Tomić'', [[немски език|немски]]: ''Modosch'', [[унгарски език|унгарски]]: ''Módos'', по-рядко - Németmódós) е [[село]] разположено в община Сечан, в [[Среднобанатски окръг]] на [[Войводина|Автономната област Войводина]], [[Република Сърбия]], в близост до сръбско-румънската граница. Днес село Модош е преименувано в чест на [[Яша Томич]] (1856-1922), сръбски публицист и политик от [[Войводина]]. При село Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с [[Румъния]].
@@ Ред 17: / Ред 15: @@
 == История ==
+[[Картинка:Jasatomicflood.jpg|thumb|300px|Наводнение в село Модош през 2005]]
-За пръв път село Модош се споменава в документи от [[1334]] година под имeто Мадус, по-късно и като Модус и Модош. По това време населението на Модош е [[унгарци|унгарско]]. След ХVІ век, когато този район е завладян от османците,  част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от ХVІІ-ХVІІІ отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След [[1717]] година  Модош е включен в състава на Австрийската империя. През същата година година селото има 50 къщи. През [[1746]] година в Модош е издигната православна църква "Св. Никола", построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.
+За пръв път село Модош се споменава в документи от [[1334]] година под имeто ''Мадус'', по-късно и като ''Модус'' и ''Модош''. По това време населението на Модош е [[унгарци|унгарско]]. След [[16 век]], когато този район е завладян от османците,  част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-[[18 век]] отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След [[1717]] година  Модош е включен в състава на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. През същата година година селото има 50 къщи. През [[1746]] година в Модош е издигната православна църква "Св. Никола", построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.
-През втората половина на ХVІІІ век в Модош се заселват жители от различни националности - [[немци]] (след 1792 година), сърби, [[българи]], унгарци и други.
+През втората половина на [[18 век]] в Модош се заселват жители от различни националности - [[немци]] (след [[1792]] година), сърби, [[българи]], унгарци и други.
 След разпада на [[Австро-Унгария|Австро-Унгария]] през [[1918]] година за кратко селото е в границите на [[Румъния]]. С влизането в сила през [[1924]] година на Белградския протокол от [[1923]], определящ границата между [[Кралството на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]] и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Според данни на българското консулство в [[Белград]], през [[1942]] година Модош има 4300 жители. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души според данни от [[1931]]).
-През [[1971]] година Яша Томич има 3873 жители.
+През [[1971]] година Яша Томич има 3 873 жители.
 През  [[2005]] Яша Томич е наводнено от придошлите води на близката река [[Тимиш (река)|Тимиш]] (на банатски български: ''Timiš'').
@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 == Българите в Модош ==
-Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селото след [[1779]] година от днешна Румъния, главно от [[Стар Бешенов]] (Дудещи веки). През 80-те години на [[19 век]] една част от българските жители на Модош се завръщат в [[България]] и заедно с други банатски българи се заселват в село [[Бърдарски геран]].
+Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селото след [[1779]] година от днешна Румъния, главно от [[Стар Бешенов]] (''Дудещи веки''). През 80-те години на [[19 век]] една част от българските жители на Модош се завръщат в [[България]] и заедно с други банатски българи се заселват в село [[Бърдарски геран]].
-През втората половина на ХІХ век българският учител Димитър Недельов е преподавател на български език в селото. Обучението на български език е прекратено през [[1895]] година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.
+През втората половина на [[20 век]] българският учител Димитър Недельов е преподавател на български език в селото. Обучението на български език е прекратено през [[1895]] година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.
 През [[1896]] година [[Любомир Милетич]] посочва 400 българи в Модош. Според унгарската статистика от [[1910]] година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през [[1935]] година на българския пълномощен министър в [[Белград]] [[Димо Казасов]], посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.