Военно издателство: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ivoka (беседа | приноси)
1 редакция
категория
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Military Publishing House Ivan Vazov 12.JPG|thumb]]
[[Файл:Military Publishing House Ivan Vazov 12.JPG|thumb]]

'''„Военно издателство“''' е [[България|българско]] [[книгоиздателство]], създадено през 1888 година и принадлежащо на държавния орган, който ръководи [[Българската армия]] от 1888 до 1999 г., а след това функционира като търговско дружество.
'''„Военно издателство“''' е държавно [[книгоиздателство]] в [[София]], [[България]].

Създадено е през 1888 година. Ръководи се от държавния орган (министерството), ръководещо [[Българската армия]]. От 1999 г. функционира като търговско дружество пак под негово ръководство.


== История ==
== История ==
Военното издателство води началото си от 28 април 1888 г. с приказ № 234 от [[Министерство на войната|военния министър]], чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.
Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на [[Министерство на войната|военния министър]], чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.

⚫
През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. - на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. - „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. - „Държавно военно издателство“, от 1976 г. - „Военно издателство“, от 1991 г. - Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. - Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. - Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.


⚫
Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект [[Георги Овчаров]].
⚫
През 1890 г. е преименувано на „Военно издателски фонд“, през 1912 на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно издателски фонд“, от 1921 г. - „Армейски книгоиздателски фонд“ ,от 1951 г. - „Държавно военно издателство“, от 1976 г. - „Военно издателство“, от 1991 г. „Военно издателство Георги Победоносец“, от 1992 г. - „Военноиздателски комплекс Георги Победоносец“, от 1993 г. - „Издателство на м-вото на отбраната Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. прекратява съществуването си, като се създава търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.


⚫
Сградата на издателството, изградена в началото на 40-те години е трябвало да бъде банка, под нея все още има добре изграден трезор, но в последствие заради Втората световна война откриването на банката е било отложено, а след 1947-та година новата власт национализира сградата и я дава на Военно издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е направена по проект на известния архитект [[Георги Овчаров]].
=== Издания ===
=== Издания ===
* списание „Военен журнал“ (1888 - 1947)
* списание „Военен журнал“ (1888 - 1947)
Ред 16: Ред 20:


=== Поредици ===
=== Поредици ===
* „Военна библиотека“ (1893 - 1914)
* „Военна библиотека“ (1893 - 1914)
* „Походна войнишка библиотека“ (1917 - 1925)
* „Походна войнишка библиотека“ (1917 - 1925)
* „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 - 1964)
* „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 - 1964)
* „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 - )
* „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 - )
* "Военна етика, педагогика, психология"
* "Военна етика, педагогика, психология"
* „Военни мемоари“ (1969 - )
* „Военни мемоари“ (1969 - )
* „Военни знания“ (1969 - )
* „Военни знания“ (1969 - )
* "Световна военна белетристика"
* "Световна военна белетристика"
* "Спомени и събития"
* "Спомени и събития"
Ред 29: Ред 33:
* "Аз съм българче"
* "Аз съм българче"


Понастоящем Военно издателство издава множество книги на военна тематика, както и периодичното издание - списание „[[Военноисторически сборник]]“.
Понастоящем Военното издателство издава множество книги на военна тематика, както и периодичното издание списание „[[Военноисторически сборник]]“.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
Ред 36: Ред 40:
== Източници ==
== Източници ==
* [http://www.vi-books.com/about.php Официален сайт на „Военно издателство“ - Информация за издателството]
* [http://www.vi-books.com/about.php Официален сайт на „Военно издателство“ - Информация за издателството]
* '''Гергова''', '''А.''', ''Българска книга: Енциклопедия'', 2004, Pensoft Publishers, с. 120 ISBN 954642210X, 9789546422101
* Гергова, А., ''Българска книга: Енциклопедия'', 2004, Pensoft Publishers, с. 120 ISBN 954642210X, 9789546422101
⚫
* "Справочник на военния пропагандист". Главно политическо управление на Народната армия, Военно издателство, София, 1978

{{coord|display=title|43|41|34|N|23|19|40|E|type:landmark}}
{{coord|display=title|43|41|34|N|23|19|40|E|type:landmark}}

[[Категория:Български издателства]]
[[Категория:Български издателства]]
[[Категория:Българска армия]]
⚫
* "Справочник на военния пропагандист" Главно политическо управление на Народната армия, Военно издтелство, София 1978

Версия от 08:59, 8 януари 2013

„Военно издателство“ е държавно книгоиздателство в София, България.

Създадено е през 1888 година. Ръководи се от държавния орган (министерството), ръководещо Българската армия. От 1999 г. функционира като търговско дружество пак под негово ръководство.

История

Военното издателство води началото си от приказ № 234 от 28 април 1888 г. на военния министър, чрез който се създава редакционен комитет на списание „Военен журнал“.

През 1890 г. е преименувано на „Военно-издателски фонд“, през 1912 г. - на „Военно книгоиздателство“, от 1914 г. отново е „Военно-издателски фонд“, от 1921 г. - „Армейски книгоиздателски фонд“, от 1951 г. - „Държавно военно издателство“, от 1976 г. - „Военно издателство“, от 1991 г. - Военно издателство „Георги Победоносец“, от 1992 г. - Военноиздателски комплекс „Георги Победоносец“, от 1993 г. - Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“. През 1999 г. е преобразувано в търговско дружество „Военно издателство“ ЕООД.

Сградата на издателството, изградена в началото на 1940-те години, е трябвало да бъде банка и под нея все още има добре изграден трезор. Впоследствие заради Втората световна война откриването на банката е отложено, а след 1947 година новата власт национализира сградата и я дава на Военното издателство, което превръща неосъществения банков салон в хале за печатница на издателството. Красивата и стилна сграда е изградена по проект на известния архитект Георги Овчаров.

Издания

  • списание „Военен журнал“ (1888 - 1947)
  • списание „Войнишка сбирка“ (1893 - 1914)
  • списание „Отечество“ (1914 - 1918)
  • списание „Български воин“ (1923 - 1940, 1952 - сега)
  • списание "Военна мисъл"

Поредици

  • „Военна библиотека“ (1893 - 1914)
  • „Походна войнишка библиотека“ (1917 - 1925)
  • „Библиотека за войника и сержанта“ (1954 - 1964)
  • „Бележите пълководци и военни дейци“ (1964 - )
  • "Военна етика, педагогика, психология"
  • „Военни мемоари“ (1969 - )
  • „Военни знания“ (1969 - )
  • "Световна военна белетристика"
  • "Спомени и събития"
  • "Героика и приклячения"
  • "Невидимият фронт"
  • "Аз съм българче"

Понастоящем Военното издателство издава множество книги на военна тематика, както и периодичното издание списание „Военноисторически сборник“.

Външни препратки

Източници

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Военно_издателство&oldid=5335205“.