Старозагорско въстание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
* [[Колю Ганчев]]
* [[Колю Ганчев]]
* [[Стефан Стамболов]]
* [[Стефан Стамболов]]
* [[Иван Хаджи Димитров]] прецедател на Търновския революционен комитет
* [[Иван Хаджидимитров]] председател на Търновския революционен комитет
* [[Господин Михайловски]]
* [[Господин Михайловски]]
* [[Стефан Чифудов]]
* [[Стефан Чифудов]]

Версия от 13:03, 8 януари 2013

Старозагорското въстание е неуспешен опит за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.

В уречения ден 16 септември обаче се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.

Селата[1] около Стара Загора се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово. В Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава явен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.

Ефектът от въстанието е силно негативен - организаторите му са или арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Стресната, турската власт започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.

Участници

Външни препратки

  • Илков, Д.: Принос към историята на град Стара Загора, Пловдив, 1908, pdf