Ерма: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:20, 10 януари 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Ерма.

Ерма (Шаблон:Lang-sr, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област — община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България.

Река Ерма извира на 1 384 м н.в. в западните склонове на планината Кървав камък, на около 4 км източно от Власинското езеро в Сърбия, Пчински окръг. В началото тече на север като постепенно завива на североизток, при село Стрезимировци навлиза в българска територия и се насочва на изток през историко-географската област Знеполе. При град Трън реката завива на север, преминава през живописното Трънско ждрело и след село Богойна отново навлиза в сръбска територия (Пиротски окръг) при село Петачинци. От там Ерма завива на северозапад, след това на север и накрая на североизток при Погановския манастир, където образува красивото Погановско ждрело. Влива се отляво в река Нишава на 415 м н.в. на 1 км северозападно от село Градище.

Ерма събира водите си от околните планини Грамада, Боховска планина, Рудина, Руй, Еловишка планина, Чарчалат, Големи връх, Завалска планина, Любаш, Стража и Гребен покрай които минава.

По значими притоци на българска територия са реките Ябланица, Вуканщица, Куса и Вучина бара. На десният ѝ приток Ярловска река край село Ярловци е построен язовир "Знеполе".

Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m³/s, като пълноводието е през месеците март — юни, а маловодието юли — октомври.

Град Трън е еденственият град по течението на реката. Селата в България са: Стрезимировци, Главановци, Берайнци и Богойна, а в Сърбия — Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.

В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното ѝ течение (в Сърбия), част от водите ѝ са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.

Покрай целия северен (ляв) бряг на реката от град Трън до село Стрезимировци преминава част (18 км) от второкласен път № 63 от държавната пътна мрежа.

Вижте още

Източници

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 202. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
Реки в България. http://reki.start.bg/

@@ Ред 36: / Ред 36: @@
 Многогодишният среден отток на реката при град Трън е 2,4 m<sup>3</sup>/s, като пълноводието е през месеците март — юни, а маловодието юли — октомври.
-Град [[Трън]] (2 634 души) е еденственият град по течението на реката. Селата в [[България]] са: [[Стрезимировци]] (46 души), [[Главановци (Област Перник)|Главановци]] (99), [[Берайнци]] (18) и [[Богойна]] (96), а в [[Сърбия]] — Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.
+Град [[Трън]] е еденственият град по течението на реката. Селата в [[България]] са: [[Стрезимировци]], [[Главановци (Област Перник)|Главановци]], [[Берайнци]] и [[Богойна]], а в [[Сърбия]] — Клисура, Искровци, Трънски Одоровци, Власи и други.
 В България водите на реката се използват главно за напояване, а в горното и&#768; течение (в Сърбия), част от водите и&#768; са пренасочени към Власинското езеро, което се явява вододайна зона за град Ниш и други по-малки селища в Източна Сърбия.